По " Малкият принц"

[ганка симеонова]

Имало едно време една малка принцеса.
Тя живеела на една вълшебна планета, където живеели освен хора, животни …
но също и различни учебни предмети като история, литература, математика, география.
Да, да не се учудвайте ! Учебните предмети били живи същества, а не някакви си там учебници или скучни часове в училище и досадни домашни.
Най-добра приятелка на принцесата беше историята. С останалите предмети се опитваше да бъде вежлива, но й беше трудно и понякога дори бъркаше имената им.

Днес принцесата се връщаше от поредната аудиенция в училище в новата си каляска.
Времето беше дъждовно, а кочияша толкова бързаше, че не забеляза , че на тротоара има някой и мина през една голяма локва опръсквайки всичко.
Принцесата заповяда на кочияша да спре и слезе от каляската да се извини.
- Добър ден – каза математиката.
- Добър ден - отговори учтиво малката принцеса и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под стряхата…
- Коя си ти ? - попита малката принцеса. –Много си хубава (това последното беше по-скоро опит за извинение).
- Аз съм математиката – отвърна математиката.
- Ела да поиграем - предложи й малката принцеса. - Толкова съм тъжна...
Не мога да играя с теб - отвърна математиката. - Не съм опитомена.
…
Математиката млъкна и дълго гледа малката принцеса:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
…
И малката принцеса опитоми Математиката.
Много хора минавах покрай математиката и някои не я забелязваха, а други направо отвръщаха поглед от нея. Само за малката принцеса математиката беше обичана и красива. Вече не го казваше като извинение.
…
Минаха години, малката принцеса беше на абитуриентския си бал. Наближи часът на заминаването на порасналата малка принцеса. Време беше за раздяла с всички учебни предмети…
Малката принцеса затвори очи и си спомни за всичките срещи с математиката всяка сряда точно в 3 и очите й се напълниха със сълзи. Припомняйки си за всичкото време отделено на математиката тя осъзна, че всъщност математиката не е нито тетрадките по математика, нито учителката, която й помагаше извън училище да се потопи в тайните, нито учебниците и сборниците по математика. Математиката беше някакъв особен дух, който проникваше във всичко това. Дух, който отказваше да напусне малката принцеса…

най-хубавото се вижда само със сърцето,
най- същественото е невидимо за очите

Малката принцеса осъзна, че за да види всичко това е трябвало да затвори очи и да отвори сърцето си.

[Реклама]

[Shanel_1990]

Моята приказка... Страхотна е