Регистрирайте сеРегистрирайте се

Да се намери у-ето на права ?


 
   Форум за математика Форуми -> Аналитична геометрия
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
RyDeR
Начинаещ


Регистриран на: 06 Oct 2008
Мнения: 3


МнениеПуснато на: Mon Nov 17, 2008 9:20 pm    Заглавие: Да се намери у-ето на права ?

Намерете уравнението на права g през точка M(1,1,1), която се намира на разстояние 1 от О(0,0,0).

И още една:
Намерете уравнението на оста на правите:

l: (x-6)/3 = (y-3)/(-2) = (z+3)/4 и p: (x+1)/3 = (y+7)/(-3) = (z-4)/8

и намерете разстоянието м/у l и p.

Дано някой да може да ми помогне, че в чудо се видях.

Втората я реших, ама първата нещо се опъва Confused
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Реклама







Пуснато на:     Заглавие: Реклама

Върнете се в началото
nikko1
Напреднал


Регистриран на: 23 Nov 2008
Мнения: 422

Репутация: 61.8
гласове: 36

МнениеПуснато на: Fri Nov 28, 2008 4:03 pm    Заглавие:

задача: Намерете уравнението на права g през точка M(1,1,1), която се намира на разстояние 1 от О(0,0,0).

Решение: За да бъде правата g на разстояние 1 от т. О и да минава през точка M(1,1,1), то правата лежи в равнина, която е на разстояние 1 от т. О. Има три такива равнини, които се явяват три от страните на куб с дължина на ръба 1. Тези равнини имат уравнения съответно
[tex]\alpha:\ x=1,\ \ \beta:\ y=1,\ \ \gamma:\ z=1.[/tex]
Обаче освен това правите от т. О, перпендикулярни на всяка от тези равнини са всъщност координатните оси. Тогава пресечните точки на тези прави с равнините са съответно точките A(1,0,0), B(0,1,0) и C(0,0,1) (виж чертежа).
Тогава всяка от трите прави, които са решения на задачата се намира лесно:
[tex]l_1[/tex] минава през точките A и M, и уравнението намираме като права в пространството през т. M(1,1,1), успоредна на [tex]\vec{AM}=(0,1,1)[/tex] или получаваме скаларно параметричното уравнение на правата [tex]l1\ : \left\{\begin{array}{l} {x=\ \ \ \ 1}\\ {y=\lambda+1}\\ {z=\lambda+1}\end{array}\right., \ \ \lambda\in\mathbb{R}[/tex] за [tex]\lambda[/tex] параметър.
Аналогично
[tex]l2\ : \left\{\begin{array}{l} {x=\mu+1}\\ {y=\ \ \ \ \ 1}\\ {z=\mu+1}\end{array}\right. \ \ \mu\in\mathbb{R}[/tex] за [tex]\mu[/tex] параметър.
[tex]l3\ : \left\{\begin{array}{l} {x=\nu+1}\\ {y=\nu+1}\\ {z=\ \ \ \ \ 1}\end{array}\right. \ \ \nu\in\mathbb{R}[/tex] за [tex]\nu[/tex] параметър.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
gdimkov
Напреднал


Регистриран на: 21 Jun 2008
Мнения: 413
Местожителство: София
Репутация: 29.1Репутация: 29.1Репутация: 29.1
гласове: 17

МнениеПуснато на: Fri Nov 28, 2008 11:26 pm    Заглавие:

Точките в пространството, които са на разстояние 1 от началото О(0, 0, 0), са точките от единичната сфера с уравнение [tex]x^2+y^2+z^2=1[/tex]. Следователно решението на задачата представляват образуващите на конус с връх в точката М(1, 1, 1) и допирателни към единичната сфера. С други думи поставената задача има безбройно много решения. [tex]N(a,\,b,\,\sqrt{1-a^2-b^2} )[/tex] е точка от единичната сфера. Ще искаме [tex]\vec {MN}(a-1,\,b-1,\,\sqrt{1-a^2-b^2} -1)[/tex] да е колинеарен с търсената права. В такъв случай е необходимо [tex]\vec {MN}(a-1,\,b-1,\,\sqrt{1-a^2-b^2} -1)\,\bot \,\vec {ON}(a,\,b,\,\sqrt{1-a^2-b^2} )[/tex], т.е. [tex]\vec {MN}.\vec {ON}=0[/tex]. Оттук получаваме една връзка за параметрите a и b, но единият от тях остава произволен. Така N са безбройно много точки, които, свързани с М, дават решение на задачата. Между тях разбира се са точките (1, 0, 0), (0, 1, 0) и (0, 0, 1).
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
nikko1
Напреднал


Регистриран на: 23 Nov 2008
Мнения: 422

Репутация: 61.8
гласове: 36

МнениеПуснато на: Sat Nov 29, 2008 11:33 pm    Заглавие:

Мда прав си. Ето малко сметки по темата. Ще се опитам да намеря окръжността върху сферата, която дава точка от всяка от търсените прави.
Ясно е, че тази окръжност минава през точките A(1,0,0), B(0,1,0) и C(0,0,1). Тогава центъра и е медицентъра на триъгълник ABC, т.е. т. [tex]H(\frac{1}{3},\ \frac{1}{3},\ \frac{1}{3})[/tex]. Освен това тази окръжност е в равнината определена от т. A, B и C. Тогава окръжността е в равнината [tex]\alpha[/tex], която минава през т. [tex]H(\frac{1}{3},\ \frac{1}{3},\ \frac{1}{3})[/tex] и е успоредна на векторите [tex]\vec{AB} (-1,1,0)[/tex] и [tex]\vec{AC}(-1,0,1)[/tex]. Записваме равнината параметрично
[tex]\alpha:\ \left\{\begin{array}{l}x=-\lambda-\mu+\frac{1}{3}\\y=\ \lambda\ \ \ \ \ \ +\frac{1}{3}\\z=\ \ \ \ \ \ \ \ \mu+\frac{1}{3}\\\end{array}\right.[/tex]
Сега всяка точка N от окръжността имаме

[tex]\ \ \ \ (*)\ \ \ \ |\vec{MH}|=|\vec{HA}|=\frac{\sqrt{2}}{\sqrt{3}},[/tex]

[tex]\vec{MH}=(\lambda+\mu,-\lambda, -\mu)[/tex] заместваме дължината му в (*) и получаваме [tex](\lambda+\mu)^2+\lambda^2+\mu^2=\frac{2}{3}\Leftrightarrow[/tex][tex]\lambda^2+\mu^2+\lambda\mu=\frac{1}{3}[/tex] - това е уравнението на окръжността.
Наистина точките A, B, C се получават съответно при [tex]\lambda=-\frac{1}{3},\ \mu=-\frac{1}{3}[/tex]; [tex]\lambda=\frac{2}{3},\ \mu=-\frac{1}{3}[/tex] и [tex]\lambda=-\frac{1}{3},\ \mu=\frac{2}{3}[/tex].
Ако някой има идея как да решим уравнението в червено да пише. Very Happy



oktant_132.png
 Description:
 Големина на файла:  99.43 KB
 Видяна:  1640 пъти(s)

oktant_132.png


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
gdimkov
Напреднал


Регистриран на: 21 Jun 2008
Мнения: 413
Местожителство: София
Репутация: 29.1Репутация: 29.1Репутация: 29.1
гласове: 17

МнениеПуснато на: Sun Nov 30, 2008 1:31 pm    Заглавие:

Струва си да се поразсъждава по тази задача. Като става дума за окръжности. Пресичаме единичната сфера с произволна равнина през М(1, 1, 1) и О(0, 0, 0). Получава се окръжност. Допирателните от М към тази окръжност са две от търсените прави. Оттук вече е ясно, че задачата има безбройно много решения.
Тук съм пресметнал един пример. Проверил съм го два пъти.
[tex]M(1,\,1,\,1),\,N(a,\,b,\,c)[/tex]

[tex]a^2+b^2+c^2=1,\,\rightarrow c=\sqrt {1-a^2-b^2} [/tex]

[tex]\vec {ON} (a,\,b,\, \sqrt {1-a^2-b^2} ),\,\vec {MN} (a-1,\,b-1,\, \sqrt {1-a^2-b^2} -1)[/tex]

[tex]\vec {ON}.\vec {MN} =a(a-1)+b(b-1)+ \sqrt {1-a^2-b^2}(\sqrt {1-a^2-b^2} -1)=0[/tex]

[tex]a^2+b^2-a-b+ab=0[/tex]

[tex]a=\frac {1}{2},\,\rightarrow 4b^2-2b-1=0,\,b_{1,2}=\frac {1\pm \sqrt {5}}{4}[/tex]

[tex]c=\sqrt {\frac {3-\sqrt {5}}{8}},\,\rightarrow N(\frac {1}{2},\,\frac {1+ \sqrt {5}}{4},\,\sqrt {\frac {3-\sqrt {5}}{8}})[/tex] ще ни даде една от двете възможни прави.
Мисля, че е излишно да давам словесни обяснения на написаното. Ще стане много дълго.
Всеки си има свой начин на разсъждения. За мен се оказва полезно, когато (в такива случаи) комбинирам алгебрични с геометрични съображения.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
   Форум за математика Форуми -> Аналитична геометрия Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
Може да прикачвате файлове
Може да сваляте файлове от този форум
Copyright © 2005-2021 math10.com.