| Предишната тема :: Следващата тема |
| Автор |
Съобщение |
blz Начинаещ
Регистриран на: 03 Jun 2007 Мнения: 22
  гласове: 1
|
Пуснато на: Fri Nov 14, 2008 4:25 pm Заглавие: Комплексен анализ: (2 - 2i)/(-sqrt{3} + i) |
|
|
Здравейте. Нов съм, но и преди съм влизал в сайта да чета. Поздравявам ви за него, доста ми помага.
Имам проблем обаче с една задачка, която вероятно ще ви се стори лесна..
Пресметнете : [tex] \frac{2 - 2i}{-\sqrt{3} + i}[/tex] цялото на степен 108
В скобите умножавам по [tex] \frac{i + \sqrt{3} }{i + \sqrt{3} } [/tex] но не ми излиза.. Ще ви бъда благодарен ако ми помогнете. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Реклама
|
Пуснато на: Заглавие: Реклама |
|
|
|
|
|
| Върнете се в началото |
|
 |
dgs Редовен
Регистриран на: 23 Jun 2008 Мнения: 228
    гласове: 13
|
Пуснато на: Sat Nov 15, 2008 12:32 am Заглавие: Re: Комплексен анализ: (2 - 2i)/(-sqrt{3} + i) |
|
|
| blz написа: | ...
В скобите умножавам по ...
|
Е къде са тия скоби ? В целия пост нямаш нито една скоба !
А иначе, по самата задача:
Можеш и направо да смяташ, без да е задължително предварително да умножаваш по нещо - както ти е по-удобно.
Можеш да провериш, че:
[tex] (- \sqrt{3} + i)^{2} = 2.(1 - i.\sqrt{3})[/tex]
[tex] (1 - i.\sqrt{3})^{4} = (-1).2^{3}.(1 - i.\sqrt{3})[/tex] (!!! степента се понижава за сметка на появаването на коефициент)
И после за да доизчислиш по-точно (и знаменателя, и числителя) ползваш нещо такова:
[tex] A^{(n.k+q)} = (A^{n})^{k}.A^{q}[/tex] |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
blz Начинаещ
Регистриран на: 03 Jun 2007 Мнения: 22
  гласове: 1
|
Пуснато на: Sat Nov 15, 2008 2:31 pm Заглавие: |
|
|
Целия израз е в скоби и е повдигнат на степен 108. След като умножавам по комплексно спрегнатото на израза в знаменателя достигам до :
[tex]\frac{\sqrt{3}(i-1) - (i+1)}{2}[/tex] |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
dgs Редовен
Регистриран на: 23 Jun 2008 Мнения: 228
    гласове: 13
|
Пуснато на: Sat Nov 15, 2008 5:44 pm Заглавие: |
|
|
Ако искаш умножавай в началото, ако искаш недей. По-надолу е без умножение. Сега като го гледам за втори път, като че ли ще е по-добре да се умножи.
[tex] \left(\frac{2 - 2i}{-\sqrt{3} + i}\right)^{108}= \frac{2^{108}.(1 - i)^{108}}{(-\sqrt{3}+i)^{108}} =[/tex]
[tex]=\frac{2^{108}.((1 - i)^{2})^{54}}{((-\sqrt{3}+i)^{2})^{54}}=\frac{2^{108}.(1 - 2.i - 1)^{54}}{(3-2.i.\sqrt{3}-1)^{54}}=[/tex]
[tex]=\frac{2^{108}.(-2)^{54}.i^{54}}{2^{54}.(1-i.\sqrt{3})^{54}}=\frac{2^{108}.(-1)^{37}}{((1-i.\sqrt{3})^{2})^{37}}=[/tex]
[tex]=\frac{2^{108}.(-1)}{(1-2.i.\sqrt{3}-3)^{37}}=\frac{2^{108}.(-1)}{(-2)^{37}.(1+i.\sqrt{3})^{37}}=[/tex]
[tex]=\frac{2^{108-37}}{(1+i.\sqrt{3}).((1+i.\sqrt{3})^{2})^{18}}=\frac{2^{108-37}}{(1+i.\sqrt{3}).(-2)^{18}.(1-i.\sqrt{3})^{18}}=[/tex]
[tex]=\frac{2^{108-37-18}}{(1+i.\sqrt{3}).((1-i.\sqrt{3})^{2})^{9}}=\frac{2^{108-37-18}}{(1+i.\sqrt{3}).(-2)^{9}.(1+i.\sqrt{3})^{9}}=[/tex]
[tex]=\frac{2^{108-37-18-9}}{(-1).((1+i.\sqrt{3})^{2})^{5}}=\frac{2^{108-37-18-9}}{(-1).(-2)^{5}.(1-i.\sqrt{3})^{5}}=[/tex]
[tex]=\frac{2^{108-37-18-9-5}}{(1-i.\sqrt{3}).((1-i.\sqrt{3})^{2})^{2}}=\frac{2^{108-37-18-9-5}}{(1-i.\sqrt{3}).(-2)^{2}.(1+i.\sqrt{3})^{2}}=[/tex]
[tex]=\frac{2^{108-37-18-9-5-2}}{(1-i.\sqrt{3}).(-2).(1-i.\sqrt{3})}=\frac{2^{108-37-18-9-5-2-1}}{(-1).(1-i.\sqrt{3})^{2}}=[/tex]
[tex]=\frac{2^{108-37-18-9-5-2-1}}{(-1).(-2).(1+i.\sqrt{3})}=\frac{2^{108-37-18-9-5-2-1-1}}{(1+i.\sqrt{3})}=[/tex]
Не го преписвай дословно без да го провериш, защото може и да съм объркал някъде |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
blz Начинаещ
Регистриран на: 03 Jun 2007 Мнения: 22
  гласове: 1
|
Пуснато на: Sat Nov 15, 2008 5:55 pm Заглавие: |
|
|
Много благодаря за подробното решение и се извинявай за загубеното ти време в писане на този дълъг пост..
След това има ли нужда да извършвам още действия, защото видях, че ако вече умножа по комплексно спрегнатото в знаменател получавам 4. Иначе май е на степен 27 в началото, а не 37, но е един и същ начина и няма значение. Още един път благодаря много ! |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
dgs Редовен
Регистриран на: 23 Jun 2008 Мнения: 228
    гласове: 13
|
Пуснато на: Sun Nov 16, 2008 12:10 am Заглавие: |
|
|
| blz написа: |
След това има ли нужда да извършвам още действия ...
|
Би било редно накрая резултата да изглежда [tex]A + B.i[/tex], а не както съм го зарязал недовършено [tex]\frac{C}{A + B.i}[/tex]
Добре че си забелязал грешката - не беше умишлено от моя страна. Трябва да посетя отново трети клас за да науча колко точно е 54/2. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
gdimkov Напреднал
Регистриран на: 21 Jun 2008 Мнения: 413 Местожителство: София
    гласове: 17
|
Пуснато на: Sun Nov 16, 2008 1:21 am Заглавие: |
|
|
[tex](1-i)=\sqrt{2} \left (cos(-\frac {\pi }{4})+i\sin(-\frac {\pi }{4})\right )[/tex]
Двойката от числителя ще стане знаменател на знаменателя.
[tex]\frac {1}{2}(-\sqrt{3} +i)=cos(\frac {5\pi }{6})+i\sin\left (\frac {5\pi }{6}\right )[/tex]
[tex]z=\frac {2-2i}{-\sqrt{3} +i}=\sqrt{2} .\frac {cos(-\frac {\pi }{4})+i\sin(-\frac {\pi }{4})}{cos(\frac {5\pi }{6})+i\sin\left (\frac {5\pi }{6}\right )}=\sqrt{2} \left (cos(-\frac {\pi }{4}-\frac {5\pi }{6})+i\sin\left (-\frac {\pi }{4}-\frac {5\pi }{6}\right )\right )=\sqrt{2} \left (cos(-\frac {13\pi }{12})+i\sin\left (-\frac {13\pi }{12}\right )\right )[/tex]
[tex]z^{108}=(\sqrt{2} )^{108}\left (cos(-108.\frac {13\pi }{12})+i\sin\left (-108.\frac {13\pi }{12}\right )\right )=2^{54}\left (cos(-117\pi )+i\sin (-117\pi )\right )=2^{54}\left (cos(-\pi )+i\sin(-\pi )\right )=-2^{54}[/tex]
Дано в тези многобройни сметки да нямам аритметична грешка. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
MorningEnergy Начинаещ

Регистриран на: 20 Jan 2008 Мнения: 44
         гласове: 2
|
Пуснато на: Wed Jan 07, 2009 4:57 am Заглавие: |
|
|
С риск да стана много смешен (с комплексен анализ се занимавам тепърва) ще задам един въпрос към горния юзер:
Как сметна ъглите [tex]-\pi /4[/tex] и [tex]5\pi /6 [/tex] ? |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
gdimkov Напреднал
Регистриран на: 21 Jun 2008 Мнения: 413 Местожителство: София
    гласове: 17
|
Пуснато на: Wed Jan 07, 2009 12:23 pm Заглавие: |
|
|
| MorningEnergy написа: | С риск да стана много смешен (с комплексен анализ се занимавам тепърва) ще задам един въпрос към горния юзер:
Как сметна ъглите [tex]-\pi /4[/tex] и [tex]5\pi /6 [/tex] ? |
На първо място - числителят и знаменателят са числа (точки) от четвърти квадрант. В такъв случай е удобно, за да не пишем големи положителни аргументи, да пишем отрицателни.
Числото 1-i лежи въху ъглополвящата на четвърти квадрант, т.е. правата, която сключва ъгъл -45 градуса с положителната част на абсцисната ос. Ъгловата мярка 45 отговаря на радианната мярка (пи/4).
[tex]\frac {\sqrt{3} }{2}-\frac {i}{2}[/tex].
[tex]cos\alpha =\frac {\sqrt{3} }{2}[/tex] или [tex]\sin\alpha =\frac {1}{2}[/tex] съответвства на ъгъл 30 градуса, чиято радианна мярка е (пи/6).
P.S. В подобни случаи става дума по-скоро за тригонометрия. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
MorningEnergy Начинаещ

Регистриран на: 20 Jan 2008 Мнения: 44
         гласове: 2
|
Пуснато на: Wed Jan 07, 2009 9:12 pm Заглавие: |
|
|
| Цитат: | | правата, която сключва ъгъл -45 градуса с положителната част на абсцисната ос. |
Защо дадената права в случая сключва -45 градуса с абцисата?
Аз се сещам единствено за синусова теорема.
Има ли някаква друга формула по която можем да сметнем тези 45* ? |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
|