Глас народен за образованието.

[alf2003]

Някъде, в глъбините на народния фолклор, необезпокоявана все още битува пословицата: “Глас народен – глас Божий!”
Днес гласът на народа звучи в ефира от “отворените телефони” на различни радио и телевизионни предавания.
Тъче шарени черги от изкусно написани слова във форуми и блогове. Екне по митинги и стачки, променя агрегатното си състояние, втечнява се, а сетне се изпарява.
Полита свободен в облаците, носен от вятъра като перце и ... се изгубва някъде в безкрайността. Господи, колко отчайващо песимистично бъдеще!
Нека, но ний знаем, че в нашето недавно народът все пак е рекъл:
“Глас народен – глас Божий!”

Многоуважаеми посетители (правилната думичка е потребители, но ми звучи грозно) на този форум, нека се опитаме в страниците на тази тема да разменим мнения, да споделим виждания и притеснения за състоянието на образованието у нас.
Нека дадем думата на преподавателите, да видим какво мислят родителите, да “чуем” какво ще кажат студентите и учениците.
Давайте, редът е ваш!

[Реклама]

[alf2003]

УЧЕНИЧЕСКА СТАЧКА, ЩО ПЪК НЕ?

Родител съм на ученик и с нетърпение чаках да свърши стачката на учителите, та да им спретна аз една ответна такава.
Какво бяха те едно време, помните ли? Мислеха за учениците си, бяха им и баща и майка, грижеха се за тях. Като видехме Даскала си на улицата, със страхопочитание му казвахме "Добър ден!". Ценяхме го заради огромните му знания, за добротата му, за интелекта му, за всичко. Сигурно 80% от тогавашните ученици са искали да станат даскали! И аз исках.
А днешния учител какъв е - на първо място гледа на кой ученик родителите какви са - богати или бедни, депутати или обикновени хорица. И не може ли да спонсорира по някакъв начин бедното училище. После гледа кой как е облечен, защото това е явно важно, по-после с каква кола идва на училище, и чак след това се сеща за учебния процес!
И какъв е този процес, в който карат горкичкте ученици да идват на училище с огромна чанта с учебници? Около 15-20 кг тежат раниците на дечицата. Мине се не мине една седмица, и искат пари - за учебници, за тетрадки, за не знам какво си.
И не може ти да си купиш какъвто учебник искаш, а какъвто иска госпожата. После имало свобода на избора - е, какъв е този избор, когато ти казват кой точно учебник да вземеш?
Това напомня за времето на бай Тошо - тогава се признаваше Пантелей Зарев за №1 с неговата "Панорама на българската литература" и точка. Днес №1 е Учителката по еди какво си - каквото каже тя, това е. А, къде тогава да търсим творческото начало у децата? Няма такова.
А най-смешното е, когато някоя учителка забранява да се използват компютри.
Абе, ние в килийно училище ли сме или в XXI век?. Карат ме да напиша и подпиша на ръка декларация, че съм нямал нищо против да стачкуват. И за какво са ви тези хвърчащи бележки? - питам. Отговор няма! А когато им пиша бележка, че искам детето ми да отсъства по семейни причини – казват: Не може, трябвало бележка от лекар, иначе неизвинено отсъствие.
Работата е там, че на държавния учител му е тясно около врата. Самият той няма избор - от една страна го притискат родителите на разглезеното дете, от друга страна го притискат сроковете на Министерството, от трета - убийствено ниските заплати.
Но нека да помислим и за учениците - вместо да ходят на училище с удоволствие, те трескаво смятат кога идват ваканциите. И сега се радват на тази стачка, по простата причина, че няма да ги карат да правят несвойствени неща за един ученик.
Понеже България е страна на абсурдните сравнения, непрекъснато някой ме поучава и ме сравнява с други страни. В дадения случай пак така става - вижте в Германия учителите на какъв хал са, ето какво става с учителите в САЩ и всякакави такива глупости. Аман вече от тях.
Това ми напомня пак за славното соц-време, когато пък се сравнявахме я със СССР, я с Япония. Стига с тези сравнения, на който не му харесва да е учител, да не е и толкоз! За съжаление един ученик не може да не е такъв, нито пък да си избира учителите.
Но е крайно време и учениците да си направят една стачка. Ще бъдат в много добро съотношение: 28 към 1 в тяхна полза, и най-справедливо да си изберат учителите. Тогава онези, които са "мухлясали", "тъпи", "гадни", "отвратителни", "злобни" и т.н. според ученическия фолклор, току-виж отпаднали от системата на образованието.
И да ви кажа честно, има резон в тази идея. Така, чини ми се, ще се отървем от учителите и ще си върнем Даскалите с главно Д, за да им имаме доверие, за да поверим образованието на децата си в ръцете им. А и самите деца ще бъдат доволни, понеже са направили своя избор. А аз с радост ще спонсорирам този Даскал с каквото трябва и училището му с каквото мога, понеже ще знам, че има защо.

[martosss]

Според мен детето само да си избира даскала е некоректно, защото има деца, които просто не знаят какво искат или са лошо възпитани от родителите си.
Ми хубаво, твоето дете ще си избере даскал, ама има такива даскали (примерно по философия имахме такъв) дето по цял час говорят глупости(несвързани с учебния процес) и накрая на срока врътнат по една шестица на целия клас.. и твоето дете като си избере някакъв такъв по химия или физика(защото разбираш ли било много трудно и не му се учело) ще има само оценки без знание и после като го питаш какво е равноускорително движение и ще ти каже "ми когато се движи с еднаква скорост".
Моя учител по физика примерно си е много коректен човек, преподава си добре, само че се разболя и 1 година ни преподаваха две други госпожи. Понеже това е физика и той се държи странно(всички физици са странни) и повечето не го харесват, а харесват тия госпожи новите, дето си мънкат под носа, четат учебниците и умеят само да рисуват За мен това не е учител, въпреки че повечето деца биха избрали точно мънкащите, дето без да му мислят много много пишат оценките и точно там ще сгрешат децата. За това по-добре да ти сложат даскал и да свикнеш с него, отколкото детето ти да си избира. И все пак има хора, които не са си на мястото, за което съжелявам и искрено съчувствам на учениците, попаднали на такъв човек за учител.
Друг въпрос е че заплатата на учителя сама по себе си е достатъчна да го демотивира и ако не бяха частните уроци не знам какво щяха да правят даскалите и те със право протестираха

[alf2003]

СТРУВА СИ ДА СЕ ПОЗАМИСЛИМ

Преди време присъствах на странна родителска среща. На родителите им се предлагаше в училището да бъдат организирани частни уроци по литература и математика. Колкото повече деца в група, толкова по-евтино.
Принудени са да плащат, а децата са принудени да губят двойно повече време, за да научават един и същи материал. Защо?
Аз не разбирам, вие разбирате ли? Ако не е учителска некадърност това, тогава какво е? Учителски бизнес ли?
Да можеш да летиш, не е като да пълзиш!
Както казва Ботев: "Учителят трябва да знае нещо повече от децата, които ще учи". Твърде тъжно изречение!
Събудих се сутринта и изведнъж ме осени прозрението, че от днес трябва да бъда добър човек. Няколко часа по-късно обаче се оказа, че съм си останал същият боклук. Това е положението, приятелчета! Защо го казах това?
Защото драма с учителите е имало винаги. Има и навсякъде по света. В Европа има дефицит на учители естествено заради ниското заплащане. Броят не може да е решаващ там, където са важни стойността и значението. Трудно е един учител да доведе ученика си до състояние на себепознание, тъй като е невъзможно да научиш някого на любов (към науката). Само в любовта душата добива прозрение към самата себе си.
Но, по-неприятното е, че учителят дори не разбира своята невъзможност. Той е зазидан в личните си дефицити. Не разбира също, че не можем да бъдем управлявани по-добре, отколкото сме заслужили.
Министърът не е виновен. С него са още три милиона съучастници, които не са внимавали достатъчно в час.
"Нека нацията ясно си каже заявката към нашето съсловие. Какво иска да образова у децата образованието?! Какви да ги правим?!" - казва ми един учител.
Според мен детето е юридически зависимо. Най-важният диалог е този с родителя.
А родителят? Кой ще го възпита този първобитен родител?
Има деца, които са чували само псувни и текстове на кючеци.
Как е възможно да възпитаваш едно дете в условията на шарен стандарт?
В училище му казват "чети Ботев!", по телевизията "слушай Азис!", а в бандата "прави минети от 12 годишна, за да те взимаме с нас, да чупим стъкла след мача и да ти даваме по малко джойнт!"
Задушаваме младостта, без да я разбираме. Какво искаме да направим от децата? Интелигентни азисовци или (с извинение) морални курви?
А Христо Ботев продължава: "Учителят трябва да бъде търпелив като вол, кротък като ягне и телесно здрав като битолски просяк. Мъчно се усвояват такива свойства от един учител, но с Божа воля, като се поотворят тук-таме фабрики за учители ... става"
Над тези слова си струва да се позамислим.

[Irrefutable]

Ааааааланко, що не стана учител, вместо да коментираш, кой как си върши работата. За тая заплата толкова. Защо на бензиностанция се взимат по 1200 лева а един учител взима 350?
12 години учих с още 25 души в клас (в 3 различни класа). И учителите винаги са се отнасяли еднакво към всички. Насърчавали са ги, давали са им свобода на мислене. Опитвали са се не просто да предадат матирала, но и да ги запалят по него, да им стане интересно.
Да има и по-добри и по-лоши, но това си е във всяка професия, и няма как всички да са добри учители.
В класа ми в основното, имаше хора които после станаха улични гамени, и такива които завършиха 6.00 в Немската и в НПМГ. И за това не са отговорни учителите. От гимназията някой продължиха в СУ и ТУ, други решиха изобщо да не следват. А учителите и към тях се отнасяха еднакво.

Частните уроци са друга тема. Кой ходи на частни уроци. Общо взето са 2 групи деца.
На едната група, родителите има са образовани хора или ценят образованието, но изобщо нямат време да се занимават с децата си, и ги пращат на частни уроци.
Другата група са децата, които сами искат да ходят, защото не просто искат да наваксват в училище, а искат да знаят много повече от другите.
Та първата група, ходят и ходят, и все изостават спрямо другите. После след края на урока, се събират с приятели и отиват нанякъде. През това време други деца, без да ходят на уроци, просто защото ги влече нещо, или пък защото са зубрачи, си четат нещо и си правят сами изводи по темата. Или пък са се събрали и коментират пак някоя тема от даскало.

Какво е виновен един учител, че като даде домашно и половинта деца идват без да са го написали? И защо трябва да се търси вината у него?
А за преписването какво да говорим. Пак обвиняваме даскалите, те си затваряли очите, на тях не им пукало. Въпреки всичко има деца които не преписват. С чиста съвест казвам, че никога не съм преписвал. Както и никога не ми е пукало за оценка.

И сега без да се отклонявам много от темата, ще разгледам 3 персонажи за период от няколко години.

Първия герой, да го наречем Х1, не обича училището. По-точно не обича предметите които се преподават и обикновено негодува срещу мнението на учителите. Х1 обаче така или иначе е от бедно семейство и не може да си позволи да върши нещо наистина интересно. Човека го влекат спортовете, но няма колело, научил се е да кара с велосипедите на приятелите си. Вечерно време се разхожда със приятели, които от време на време го черпят, от това което пият и те, друг път не го черпят. Но така или иначе живота си върви напред и Х1 с времето осъзнава че има много свободно време. Когато ходи на училище, обикновено не е много в час с учебния процес. Не се интересува, какво учат. И за контролни и изпити гледа мине по тънката линия, тука да поназубри нещо там да попрепише. Х1 обаче имал други заложби. Бил много сговорлив и винаги се сприятелявал с всички около него. С времето създал много приятелства. Та Х1 имал много добър приятел Х2, и често били в къщата на Х2 и цъкали нещо на компютъра. Х1 много се запалил по компютрите. Една лятна ваканция, докато приятелите му били по почивки с родителите си, а другите на село, той взел да работи в една закусвалня. Та 3 месеца поработил и изкарал пари за стар компютър. Взел го и още повече спял да следи училището. Но много се запалил, през цялото си свободно време разцъквал нещо из линукса. Дошло време за кандидат гимназиални изпити. Х1 бил много зле с матирала и не се представил добре, влязъл в лоша гимназия. Но това си било като дар за него, и без това не обичал да учи. Там били събрани хайманите на квартала и повечето от тях гледали да се покрият от училището. Години наред, докато старите му приятели учили той висял на компютъра, а през тяхното свободно време излизали на вън и се забавлявали. Х1 си намерил работа за постоянно като помощник администратор, по-късно и като главен. Завършил той с среден успех гимназията, а междувременно имал 4 години стаж като системен администратор, и веднага го взели на пълен работен в голяма фирма. Х1 сега получава добра заплата, но осъзнал че някой знания му липсват и иска да навакса с предмети които вече му се струват интересни. Та дори се записал на разни курсове, но повече чете в интернет, чете ли чете и се образова.

Един от неговите приятели бил У1. Много добър човек. Родителите му били образовани хора и доста заможни, а той още от малък бил запален математик. Още от основното У1 не пропускал училище. Ходил за да вижда приятелите си там, и за да научава нещо ново. Вечер когато се прибирал обичал да се забавлява със семейството. Ходели по семейно на почивки и развлечения. За това и имал по-малко свободно време от Х1. По време на гимназиалните изпити, У1 се справил отлично. Държал изпити по много предмети, по някой от тях дори бил ходил на уроци. Имал отлични оценки и сега се чудил какво да учи. Питал родителите си, питал познати. Създал си мнението че иска да завърши езикова гимназия и да ходи в чужбина. Записал той в езиковата и там бил един от най-умните. Постоянно се дразнел от учителите, че предават елементарни неща и че няма нищо смислено за учене. У1 останал много добър приятел с Х1, защото двамата винаги имали общи теми за разговор. Макар Х1 да нехаел за училище. Допирните им точки били, приятелите, жените, купоните и компютрите. Разбира се и спортовете, че кой не се интересува от спортове. С времето У1 научил бая предмети от училище. Още обаче не можел да разбере какво иска да прави. Всичко му се отдавало, не можел да избере просто едно нещо. Искал да прави всичко. Решил да кандидатства в чужбина и го приели. Но не искал да загуби контактите си в страната, за това решил да следва в УНСС, разни икономики. И в настоящия момент той следва и родителите му го издържат. Те са горди, че сина им успява да е такъв отличен ученик и студент. За това и го подкрепят и финансово и морално. Казват му че има време да работи. Но У1 си търси в момента работа на половин ден, иска да изкарва финанси, да може да е по-свободен. Решил е да помага като за начало в един офис. Офиса е на една фирма, която се управлява, от един негов приятел и бивш съученик Е1.

Е1 бил от класа на Х1 и У1, но се движел в друга компания. Там били богаташчетата. За родителите му няма какво да се каже, освен че са добри хора и баща му е голям бизнесмен с много опит и върти частни имоти и изобщо се занимава с бая дейности свързани с търговия. Навремето вкарвал стари коли от Запад, та бил намерил една доста добра за сина си. Е1 не бил блестящ ученик, но се справял добре. Нямал време много да учи, защото обичал да се занимава със други дейности. Със приятелите ходили често да спортуват, колоездене, ски, и др. Падали си по спортовете. Другото което обичал да прави е да помага на баща си за някой неща. Интересувал се още от малак от бизнес делата. Мечтаел си като порасне да стане много богат и се това целял. В училище той не обичал да ходи. Не харесвал учителите. По някой предмети учил много, по други малко. Правил каквото му харесва и както му харесва. След 7 клас влезнал в частна езикова гимназия. Била много реномирана, пък и неговата цел си било да създава контакти с влиятелни личности, това си било баш за него. Кога ходил, кога не, важното е че завършил. Още от 8 клас ходил рядко, повече време отделял на приятелите. Запознал се и с едно момиче, с което ходили няколко години. И на нея отделял много време, но това за него е без значение. Прекарвал си приятно с нея и не мислил изобщо някога да се разделят. Междувременно помагал на баща си по бизнес делата. Като завършвал 12 клас, бащата на Е1 му поверил един от офисите на фирмата да го управлява. Общо взето разни документи оформяли за продажба на имоти. Не било нещо много ангажиращо, защото на Е1 не му се налагало да прави нищо. Той повече време прекарвал с клиентите купуващи имотите. Развеждал разни хора по разни места и рекламирал разни обекти. По-късно предложил работа на У1 в офиса, докато си говорили един ден за работа. Заплатата била добра и У1 предпочитал да даде мястото на някой познат на който има и повече доверие. Пък и то си било по специалността на У1. Е1 2 години не бил следвал, и накрая заминал за чужбина да учи. Колко време ще изкара там никой не знае. Момичето му все още го чака, а баща му ще му повери бизнеса изцяло, когато Е1 стане достатъчно зрял.

Тримата герои били в един клас от 1 до 7. Учителите в историята наистина се държали еднакво към тях. Е никога не са се карали на У1 че закъснява, за разлика от другите 2-ма. И винаги казвали на У1, „хайде У1, кога ще почнеш да учиш, годината е към края, започвай по-рано, че да имаш време да наваксаш.” На Е1 казвали, „Е1, знам че си го преписал това домашно от У1, ако се случи още веднъж и двамата ще ги изпатите”. Където заплахата била повече към У1, защото той се впечатлявал от забележки и оценки. На Е1 просто му било все тая.
За всеки прочел историята ясно му се вижда че първия и третия герои доста си приличат по начин на мислене. Устремени хора, които знаят какво искат и не се интересуват от мнението на другите. Втория герой, е жаден за знания, той просто иска да се занимава с всичко. Накрая му се налага да избере едно, понеже няма физически време да работи всичко. И тримата стават добри в това което правят. Когато после се сещат за учителите. Х1 казва: „е трябваше да уча повече на времето”. У1: „Учителите в училище не са добри, липсват им знания и подход.”. Е1: „Е какво да кажа за учителите, някой бяха печени други не.”

Остава само да се запитаме, защо по-образованите хора се делят на 2 групи. Едните смятат че са станали умни благодарение само на себе си, и учителите не струват. Другите смятат че са имали много добри училите и за това са станали такива.
По-малко образованите също са 2 групи. Едните търсят вината у себе си, другите в учителите.

[martosss]

[alf2003]

МАТУРИТЕ САМИ ЗА СЕБЕ СИ

Матурите се оказаха полезни за самите матури. Това е единственото приложение на външното оценяване, от което за първи път пострадаха завършващите средно образование през тази година.
Простата равносметка е, че матурите, поне засега, се провеждат заради самото мероприятие.
Университетите ги “вкараха в оборот” от страх, че г-н Вълчев ще им отреже от държавните субсидии.
Половината ученици не са писали по един от важните въпроси на изпита по български език, а в тестовете бяха открити граматически грешки и въпроси с по два верни отговора, от което са ощетени зрелостниците.
Какво ще се случи след провеждането на матурите? Нищо!
В нито един университет зрелостните изпити не се признават като вход за някоя от сериозните специалности.
Те са посочени основно за попълване на учебни програми, които едва събират кандидати, за да започне курсът.
Учениците пък изобщо не се трогнаха от матурите и както сам просветният министър си призна, половината изобщо не са писали по съчинението или са надраскали някакви безсмислени глупости.
Всъщност не, матурите не са само заради самите матури. Провеждането им със сигурност ще доведе до финансова инжекция за ведомството на министър Вълчев от европейските фондове в размер на 4 милиона лева. Това, на фона на очертаващия се пълен провал на евро финансирането заради липсата на контрол и злоупотреби, си е направо грандиозен успех.
А истината е, че каквито и матури да се проведат, ефект в качеството на образованието ни няма да има скоро, защото основният проблем - този с добрите мотивирани преподаватели, не е решен.
Както каза и самият Вълчев: „Приказки влака не карат, влакът върви с кюмюр и машинист." Колко добре звучи само!
От влака обаче и тази година изпаднаха 400 училища с 3000 учители и служители. Държавата започна да прилага бакалския принцип и в образованието, а когато това стане, става наистина страшно. Очертават се тежки години за две трети от българските школа. По-точно за 65 на сто от тези гимназии, които няма да бъдат закрити. Финансовите експерти на господина Орешарски са на път да изпълнят заканата си отпреди стачката и през 2009 година в системата на образованието ще бъдат уволнени още 10 000 души.
Така, след като учителите бяха смачкани и унизени след погрома на стачката, с провеждането на матурите на всяка цена и за сметка на завършващите, държавата удари и по младите хора.
Тийнейджърите и без това не горят от патриотизъм, но когато правителството действа като мащеха още повече българи с основание насочват взор към други държави с надеждата там да има справедливост за всички.
През април правителството на Хърватска отложи матурите защото прецени, че системата не е добре подготвена, а през 2007 година Чехия също отложи матурите, защото не си е изградила национален тестов център.
В България изобщо не се говори за проблеми. Тук въртим двайсет съмнителни теста, които са решавани само в осем от 28 области, но иначе всичко ни е наред.
Е, поне ще има келепир, ще падне някой лев от Европата заради това, че имаме някакви данни за просветата у нас. Нищо, че цифрите са изкривени до неузнаваемост от лоши тестове, преписване и оценяване през пръсти.