| Предишната тема :: Следващата тема |
| Автор |
Съобщение |
desislava01 Начинаещ
Регистриран на: 22 Aug 2006 Мнения: 12
        
|
Пуснато на: Sat Oct 14, 2006 7:57 pm Заглавие: признак за 11 |
|
|
Видях, че нито в сайта, нито във форума има признака за 11, и затова ще го напиша. Моля някой ме поправи ако греша.
Взимате едно число и събирате всички негови цифри, стоящи на нечетно място. От тях вадите сбора на всички негови цифри, стоящи на четно място. Ако разликата се дели на 11, то и числото се дели на 11
Пример:13453
1+4+5=8
3+5=8
8-8=0, тоест 13453 се дели на 11. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Реклама
|
Пуснато на: Заглавие: Реклама |
|
|
|
|
|
| Върнете се в началото |
|
 |
M_Velinova Фен на форума
Регистриран на: 04 Oct 2006 Мнения: 650 Местожителство: Sofia
   гласове: 21
|
Пуснато на: Sun Oct 15, 2006 7:49 am Заглавие: признаци за делимост |
|
|
Здравей Desislava01!
Формулирането на признака за делимост на 11 е съвсем точно.
И примерът е верен.
Добре ще е да се разшири и обогати темата признаци за делимост като ние участниците във форума помогнем за това.
Vel |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
desislava01 Начинаещ
Регистриран на: 22 Aug 2006 Мнения: 12
        
|
Пуснато на: Sun Oct 15, 2006 12:07 pm Заглавие: |
|
|
Съгласна съм с теб Vel .
Видях, че си написал/а признак за 19, който не знаех. Знаеш ли други ? |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
M_Velinova Фен на форума
Регистриран на: 04 Oct 2006 Мнения: 650 Местожителство: Sofia
   гласове: 21
|
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Usmivka Начинаещ

Регистриран на: 15 Jul 2006 Мнения: 32
 
|
Пуснато на: Tue Oct 17, 2006 9:21 am Заглавие: умножение на 11 с двуцифрено число |
|
|
Ето как става
пример: 31.11 =341
1.Пишем 31 и между него слагаме сбора на 3+1=4
ето още един пример:
55.11=605
11.11=121
Това е!  |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Usmivka Начинаещ

Регистриран на: 15 Jul 2006 Мнения: 32
 
|
Пуснато на: Tue Oct 17, 2006 9:22 am Заглавие: Re: умножение на 11 с двуцифрено число |
|
|
| Usmivka написа: |
Умножение на 11 с двуцифрено число
Ето как става
пример: 31.11 =341
1.Пишем 31 и между него слагаме сбора на 3+1=4
ето още един пример:
55.11=605
11.11=121
Това е!  |
|
|
| Върнете се в началото |
|
 |
M_Velinova Фен на форума
Регистриран на: 04 Oct 2006 Мнения: 650 Местожителство: Sofia
   гласове: 21
|
Пуснато на: Tue Oct 17, 2006 9:28 am Заглавие: Признаци за делимост |
|
|
Не разбрах за какво е този пример. Никой не се съмнява в признака за делимост на 11, той е доказан.
Vel |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
desislava01 Начинаещ
Регистриран на: 22 Aug 2006 Мнения: 12
        
|
Пуснато на: Tue Oct 17, 2006 8:28 pm Заглавие: Re: Признаци за делимост |
|
|
Линкът наистина е мн добър. Благодаря  |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
murry Начинаещ
Регистриран на: 02 Nov 2006 Мнения: 1
      гласове: 1
|
Пуснато на: Fri Nov 03, 2006 8:24 am Заглавие: |
|
|
Ейййй много ви обичам да знаете......4 години в математическата гимназия и чак сега да го науча това........ще го предам на децата  |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Kaloyan_Krastev Начинаещ
Регистриран на: 01 Oct 2006 Мнения: 40 Местожителство: Русе
   гласове: 4
|
Пуснато на: Sun Nov 12, 2006 5:48 pm Заглавие: |
|
|
Neka z e cqlo 4islo.Togava v deseti4na broina sistema to se zapisva vav vida
z= an.10^n + an-1.10^n-1.............+a0 , poneje 10 e sravnimo s 1 po modul 9 to z=an+an-1 + an-2........+a0(mod 9) t.e sumata ot zifrite na 4isloto z trqbva da se delqt na 9.
Izob6to ako 10=p(mod K ) togava z=an.p^n + an-1.p^n-1.....+a0(mod K )
Koeto vsa6tnost ne e ni6to drugo a priznak za delimost na K  |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
M_Velinova Фен на форума
Регистриран на: 04 Oct 2006 Мнения: 650 Местожителство: Sofia
   гласове: 21
|
Пуснато на: Sun Nov 12, 2006 9:04 pm Заглавие: Признаци за делимост |
|
|
| Цитат: | Izob6to ako 10=p(mod K ) togava z=an.p^n + an-1.p^n-1.....+a0(mod K )
Koeto vsa6tnost ne e ni6to drugo a priznak za delimost na K |
Извинявай Gaus, ама обясни как звучи признакът за делимост, например на 11 пречупен през последното ти изречение?
Vel |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Kaloyan_Krastev Начинаещ
Регистриран на: 01 Oct 2006 Мнения: 40 Местожителство: Русе
   гласове: 4
|
Пуснато на: Sun Nov 12, 2006 9:22 pm Заглавие: |
|
|
Привет !
10=-1(mod11)
togava z=an.(-1)^n + an-1.(-1)^n-1..........+a0mod(11) (1)
=> odno zqlo 4islo se deli na 11 togava i samo togava , kogato
e v sila (1)
primer:
z=11.11=121=1.10^2+2.10^1+1 ,
ot (1) => z=1.(-1)^2+2.(-1)^1 +1 mod(11) => z=1-2+1mod(11)
ili z=0mod(11) |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
M_Velinova Фен на форума
Регистриран на: 04 Oct 2006 Мнения: 650 Местожителство: Sofia
   гласове: 21
|
Пуснато на: Sun Nov 12, 2006 10:15 pm Заглавие: признаци за делимост |
|
|
Да. Верността на всеки признак за делимост се доказва с модул от числото.
Но твоето изявление ми прозвуча, едва ли не, че е стандартно преобразувание да се открие признак за делимост на всяко просто число.
Vel |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
M_Velinova Фен на форума
Регистриран на: 04 Oct 2006 Мнения: 650 Местожителство: Sofia
   гласове: 21
|
Пуснато на: Mon Nov 13, 2006 12:57 pm Заглавие: |
|
|
Точно обратното исках да кажа, т. е. че ти посочваш метод, което е много хубаво начало на:
Vel |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Kaloyan_Krastev Начинаещ
Регистриран на: 01 Oct 2006 Мнения: 40 Местожителство: Русе
   гласове: 4
|
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Volen Siderov Редовен
Регистриран на: 21 Oct 2006 Мнения: 123
   гласове: 4
|
Пуснато на: Sat May 05, 2007 8:05 pm Заглавие: |
|
|
| С удоволствие прочетох този форум и реших то напиша за едно много интересно свойство.В учебника Теория на числата на Н.Обрешков прочетох,че не е открита някаква зависимост при наредбата на простите и на съставните числа.Пак там пишеше,че съществуват редици(и безкрайни) от послед. цели числа м/у които няма нито едно просто.Напр. в редицата n!+2,n!+3,n!+4,....,n!+n от посл.цели числа няма нито едно просто.Вижда се4 че ако ен клони към безкр. то това ще бъде безкрайно голяма посл. редица от цели числа без нито едно просто.Нима това означава,че от извесно място нататък в редицата на естествените числа няма нито едно просто число?!?Или с други думи съществува най голямо просто число n!+1 .Тук обаче съсвем същото важи и за редицата n!-2,n!-3,n!-4,....,n!-n.Което (при ен безкр.)ни дава безкр.намаляваща редица от посл. цели числа без нито едно просто!Или съществува най-малко просто число n!-1 ?!?Може би единствения друг начин да се избегне този парадокс е да се приеме че при ен безкр. то безкрайност от вида n! е коренно различна от n.И нейно свойство е че по никакъв начин не може от едната да се получи другата чрез операцията събиране.Тук възникват много въпроси напр. "оредяват" ли простите числа,само 2 ли има при безкр. от типа n! и др.Ще се радвам ако напишете мнения по въпроса. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Grands Редовен
Регистриран на: 31 Mar 2007 Мнения: 240
    гласове: 5
|
Пуснато на: Sun May 06, 2007 9:56 am Заглавие: |
|
|
Този линк не работи, може ли линк към книгата от друго място. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
tanas Напреднал
Регистриран на: 12 Feb 2007 Мнения: 285
     гласове: 10
|
Пуснато на: Mon May 28, 2007 6:36 am Заглавие: |
|
|
| Volen Siderov написа: | | С удоволствие прочетох този форум и реших то напиша за едно много интересно свойство.В учебника Теория на числата на Н.Обрешков прочетох,че не е открита някаква зависимост при наредбата на простите и на съставните числа.Пак там пишеше,че съществуват редици(и безкрайни) от послед. цели числа м/у които няма нито едно просто.Напр. в редицата n!+2,n!+3,n!+4,....,n!+n от посл.цели числа няма нито едно просто.Вижда се4 че ако ен клони към безкр. то това ще бъде безкрайно голяма посл. редица от цели числа без нито едно просто.Нима това означава,че от извесно място нататък в редицата на естествените числа няма нито едно просто число?!?Или с други думи съществува най голямо просто число n!+1 .Тук обаче съсвем същото важи и за редицата n!-2,n!-3,n!-4,....,n!-n.Което (при ен безкр.)ни дава безкр.намаляваща редица от посл. цели числа без нито едно просто!Или съществува най-малко просто число n!-1 ?!?Може би единствения друг начин да се избегне този парадокс е да се приеме че при ен безкр. то безкрайност от вида n! е коренно различна от n.И нейно свойство е че по никакъв начин не може от едната да се получи другата чрез операцията събиране.Тук възникват много въпроси напр. "оредяват" ли простите числа,само 2 ли има при безкр. от типа n! и др.Ще се радвам ако напишете мнения по въпроса. | Много интересно.Срещал съм го тоя метод за откриване на последователни непрости числа, но не бях се замислял какво става когато n клони към безкрайност. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Volen Siderov Редовен
Регистриран на: 21 Oct 2006 Мнения: 123
   гласове: 4
|
Пуснато на: Mon May 28, 2007 10:03 pm Заглавие: |
|
|
| радвам се че ти е бил интересен поста ми.Наскоро си мислех за това и смятам,че съм сгрешил като определям n!+1 и n!-1 като прости числа.Те може и да не са прости.Това обаче не променя горните изводи.Това ме накара да помисля как се определя дали 1 число е просто?Ако единственият начин е проверка дали се дели на последователните числа от 1 до n(по-точно до √n),тогава опирайки се на по-горния извод(че няма начин дая се достигне с операцията събиране,което включва и последователно броене,от безкрайност n! до безкр. n),то тогава няма как да се провери дали едно число е просто при големите безкрайности.Или може би има и друг алгоритъм за определяне не прости числа? |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
xyz Напреднал
Регистриран на: 20 May 2007 Мнения: 319
     гласове: 12
|
Пуснато на: Tue May 29, 2007 8:02 am Заглавие: |
|
|
Простите числа са твърде много и ги има асимптотично като: n/log n. Иначе за проверка, дали дадено число е просто, то има различни алгоритми, част от които са вероятностни. Ето един такъв:
С 50% вероятност едно число е просто, ако
[tex] a^{p-1 \over 2} \equiv {\left( {a \over p} \right)}~({\rm~mod~}p)[/tex]
за някое произволно избрано 2 =< a =< p-1. Т.е. ако вземеш 100 произволни "a" и горното сравнение все е изпълнено, то с вероятност 100%-1/(2^100) числото е просто (това е доста близко до 100%).
В по-горната формула отдясно на сравнението стои т.н. символ на Льожандър. Той е 1, ако a може е сравнимо с квадрата на някакво число по модул p и е -1 в останалите случаи. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
YoanMath Начинаещ

Регистриран на: 11 Oct 2007 Мнения: 23 Местожителство: София
        гласове: 2
|
Пуснато на: Wed Nov 21, 2007 9:51 pm Заглавие: |
|
|
Спомням си, че на времето Господин Иван Симеонов ми разказа, как някой от великите математици (не се сещам точно кой беше в момента) е доказал, че простите числа са безбройно много:
Да допуснем, че простите числа са краен брой , и че най-голямото от тях е n, тогава за числото:
(2*3*5*7*11*13*...*n) + 1 имаме, че дава остатък 1 при деление на всяко по-малко от себе си естествено число различно от 1, тоест дели се без остатък само на себе си и на 1 следователно това число е просто, което е противоречие на допускането ни. Следователно простите числа са безбройно много. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Пафнутий VIP

Регистриран на: 04 Mar 2008 Мнения: 1199
  гласове: 54
|
Пуснато на: Tue Jul 01, 2008 5:48 pm Заглавие: |
|
|
Начин, който гарантира 100%, че е едно число е просто е Теоремата на Уилсън
[tex](p-1)!\equiv1(modp)[/tex] |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
steliyan Редовен
Регистриран на: 25 Oct 2006 Мнения: 100
   гласове: 2
|
Пуснато на: Tue Jul 01, 2008 6:31 pm Заглавие: |
|
|
То няма лошо, ама как ще стане за по-големи числа..  |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
vel.angelov Редовен

Регистриран на: 30 Apr 2008 Мнения: 123
  гласове: 1
|
Пуснато на: Tue Jul 01, 2008 10:25 pm Заглавие: |
|
|
| r2d2 написа: | Eто един супер-линк:http://www.egge.net/~savory/maths1.htm
Аз се радвах като бебе! |
И аз се радвах като бебе обърнте внимание на признака за делимост на 11  |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Пафнутий VIP

Регистриран на: 04 Mar 2008 Мнения: 1199
  гласове: 54
|
Пуснато на: Wed Jul 02, 2008 11:17 am Заглавие: |
|
|
| vel.angelov написа: | | r2d2 написа: | Eто един супер-линк:http://www.egge.net/~savory/maths1.htm
Аз се радвах като бебе! |
И аз се радвах като бебе обърнте внимание на признака за делимост на 11  | Ми какво му е толкова сложното-учи се в 4-ти клас, а се доказва със знания за 7-8  |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Пафнутий VIP

Регистриран на: 04 Mar 2008 Мнения: 1199
  гласове: 54
|
Пуснато на: Tue Aug 05, 2008 1:00 pm Заглавие: |
|
|
| Volen Siderov написа: | | С удоволствие прочетох този форум и реших то напиша за едно много интересно свойство.В учебника Теория на числата на Н.Обрешков прочетох,че не е открита някаква зависимост при наредбата на простите и на съставните числа.Пак там пишеше,че съществуват редици(и безкрайни) от послед. цели числа м/у които няма нито едно просто.Напр. в редицата n!+2,n!+3,n!+4,....,n!+n от посл.цели числа няма нито едно просто.Вижда се4 че ако ен клони към безкр. то това ще бъде безкрайно голяма посл. редица от цели числа без нито едно просто.Нима това означава,че от извесно място нататък в редицата на естествените числа няма нито едно просто число?!?Или с други думи съществува най голямо просто число n!+1 .Тук обаче съсвем същото важи и за редицата n!-2,n!-3,n!-4,....,n!-n.Което (при ен безкр.)ни дава безкр.намаляваща редица от посл. цели числа без нито едно просто!Или съществува най-малко просто число n!-1 ?!?Може би единствения друг начин да се избегне този парадокс е да се приеме че при ен безкр. то безкрайност от вида n! е коренно различна от n.И нейно свойство е че по никакъв начин не може от едната да се получи другата чрез операцията събиране.Тук възникват много въпроси напр. "оредяват" ли простите числа,само 2 ли има при безкр. от типа n! и др.Ще се радвам ако напишете мнения по въпроса. | Интересно ми онези в учебника как си представят [tex]n![/tex] при [tex]n[/tex], клонящо към безкрайност Иначе това е доста интересен парадокс  |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
martosss VIP Gold

Регистриран на: 17 Mar 2007 Мнения: 3937 Местожителство: Somewhere over the rainbow
   гласове: 213
|
Пуснато на: Tue Aug 05, 2008 5:11 pm Заглавие: |
|
|
| Volen Siderov написа: | | С удоволствие прочетох този форум и реших то напиша за едно много интересно свойство.В учебника Теория на числата на Н.Обрешков прочетох,че не е открита някаква зависимост при наредбата на простите и на съставните числа.Пак там пишеше,че съществуват редици(и безкрайни) от послед. цели числа м/у които няма нито едно просто.Напр. в редицата n!+2,n!+3,n!+4,....,n!+n от посл.цели числа няма нито едно просто.Вижда се4 че ако ен клони към безкр. то това ще бъде безкрайно голяма посл. редица от цели числа без нито едно просто.Нима това означава,че от извесно място нататък в редицата на естествените числа няма нито едно просто число?!?Или с други думи съществува най голямо просто число n!+1 .Тук обаче съсвем същото важи и за редицата n!-2,n!-3,n!-4,....,n!-n.Което (при ен безкр.)ни дава безкр.намаляваща редица от посл. цели числа без нито едно просто!Или съществува най-малко просто число n!-1 ?!?Може би единствения друг начин да се избегне този парадокс е да се приеме че при ен безкр. то безкрайност от вида n! е коренно различна от n.И нейно свойство е че по никакъв начин не може от едната да се получи другата чрез операцията събиране.Тук възникват много въпроси напр. "оредяват" ли простите числа,само 2 ли има при безкр. от типа n! и др.Ще се радвам ако напишете мнения по въпроса. |
Това с тези факториели ме заинтригува ! Нещо обаче не ми стана ясно - в случая n е произволно естествено число(аз така съм си го дефинирал), от тук ако рагледаме примерно n!+7 при n=3 получаваме 3*2*1+7=6+7=13, а пък 13 си е просто число отвсякъде? Кое чета грешно? |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Saposto_MM Напреднал

Регистриран на: 02 Apr 2007 Мнения: 383 Местожителство: Панагюрище
  гласове: 67
|
Пуснато на: Tue Aug 05, 2008 5:22 pm Заглавие: |
|
|
| n последователни естествени числа са например числата (n+1)!+2,(n+1)!+3,...,(n+1)!+n+1. n е произволно, но можеш да го събираш само с числа по-малки или равни на n, за да получаваш винаги съставни числа. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
jeo Начинаещ
Регистриран на: 31 May 2007 Мнения: 82
 
|
Пуснато на: Tue Aug 05, 2008 5:22 pm Заглавие: |
|
|
| Volen Siderov написа: | | Пак там пишеше,че съществуват редици(и безкрайни) от послед. цели числа м/у които няма нито едно просто. |
Ако в учебника пише, че има безкрайни редици от последователни цели числа, между които няма просто число, може да ги осъдим и да вземем някой лев.
Това би означавало, че от едно място нататък няма прости числа, а те са безброй много. Ако те са краен брой p1, p2,...,pn, то тогава числото p1 p2...pn+1, също би било просто, което е противрочие. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Saposto_MM Напреднал

Регистриран на: 02 Apr 2007 Мнения: 383 Местожителство: Панагюрище
  гласове: 67
|
Пуснато на: Tue Aug 05, 2008 5:30 pm Заглавие: |
|
|
Точно така, а в какво отношение ще делим парите?
Да бъдем сериозни, точно това е парадокса. n последователни съставни числа са например (n+1)!+2,(n+1)!+3,...,(n+1)!+n+1, обаче ако n клони към безкрайност е интресно какво става. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
|