Регистрирайте се
| Предишната тема :: Следващата тема |
| Автор |
Съобщение |
Methuselah VIP

Регистриран на: 17 Feb 2007 Мнения: 1057 Местожителство: София
  гласове: 20
|
Пуснато на: Thu Nov 08, 2007 5:57 pm Заглавие: Рекурентни отношения |
|
|
Дайте някой сайт или обяснете как да намерим формула за n-тия член на рекурентно зададена редица...
Например:
редицата зададена по правилото:
а1=1
а2=2*а1+1
се изразява с формулата an=2n-1 |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Реклама
|
Пуснато на: Заглавие: Реклама |
|
|
|
|
|
| Върнете се в началото |
|
 |
xyz Напреднал
Регистриран на: 20 May 2007 Мнения: 319
     гласове: 12
|
Пуснато на: Thu Nov 08, 2007 6:14 pm Заглавие: |
|
|
Ако уравненията не са линейни, то нещата се усложняват. Иначе уравнението:
[tex]a_{n+1}-2*a_n-1=0[/tex]
е почти диференчно уравнение, т.е. разликата при тях е, че няма свободен член. За да се отървем от свободния член в случая може да направим полагане: bn=an+e, така че константата "e" ще изберем така, че да подне свободния член:
[tex]b_{n+1}-2*b_n=0,~~\, e=1[/tex].
Сега вече имаме нормално диференчно уравнение, а теорията им е сравнително проста и се състои в следното:
Заменяйки b_{n} с x^n ще получиш уравнение. В случая то е:
[tex]x^{n+1}-2*x^n=0 \Leftrightarrow x^{1}-2*x^{0}=0[/tex],
т.е. в случая умаме уравнение от първа степен. Ясно е, че ако x е корен на последното уравнение, то той е корен и на предходното, откъдето bn:=xn е решение на рекурентното уравнение (в случая x=2).
За завършване на теорията трябва да отбележим, че очевидно решенията образуват линейно пространство (относно почленното им събиране). Размерността му е колкото степента на полинома (в горния случай 1). Това се доказва лесно, показвайки, че (1,0,...,0) (0,1,...,0)...(0,0,...,1) образуват базис (взимаш произволно решение и опитваш да го нулираш събирайки с горните вектори умножени подходящо). По-горе показахме едно решение. За останалите корени се получават други решения, а останалите корени са n на брой, т.е. ще образуват базис, ако всички те са различни помежду си (е, трябва да се докаже и че са независими).
Случаят при който уравнението има кратни корени е малко по-голяма играчка (търси се производна и т.н.).
Различните корени |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Methuselah VIP

Регистриран на: 17 Feb 2007 Мнения: 1057 Местожителство: София
  гласове: 20
|
Пуснато на: Thu Nov 08, 2007 6:39 pm Заглавие: |
|
|
Благодаря ти много.
Ще пробвам с числата на Фибоначи:
a1=1
a2=1
an=an-1+an-2
an-an-1-an-2=0
xn-xn-1-xn-2=0
x2-x-1=0
x1,2=(1±√5)/2
Т.е. решение е:
[tex](\frac{1 \pm sqrt{5} }{2 } )^{n+1}-(\frac{1\pm sqrt{5} }{2 })^n -1= a_{1}[/tex]
Това не е точно така май... има някои неща които липсват от формулата. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
xyz Напреднал
Регистриран на: 20 May 2007 Мнения: 319
     гласове: 12
|
Пуснато на: Fri Nov 09, 2007 6:06 pm Заглавие: |
|
|
| Цитат: | | Това не е точно така май... има някои неща които липсват от формулата. |
Да определено не е така. Първо откъде получи свободния член "-1" - редицата на Фибоначи не притежава константа, следователно не е нормално да имаш -1. Другото е, че общото решение (т.е. за някакви първи два члена) в случая е:
[tex]a_n=\lambda_1 (\frac{1 + sqrt{5} }{2 } )^n+\lambda_2(\frac{1-sqrt{5} }{2 })^n[/tex],
където ландите са някакви константи. Приравнявайки [tex]a_1=1[/tex] и [tex]a_2=1[/tex] ще получиш система за тези ланди, т.е. ще намериш явните им стойности. Забелязах, че едната степен си я направи n+1 - провери по-горното ми мнение, степените не трябва да са различни. Освен това не използвай ±, защото дефиницията става четирисмислена - просто събираш степените на различните корени. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
HeypaBHobeceH Начинаещ

Регистриран на: 14 Apr 2007 Мнения: 84
       гласове: 1
|
Пуснато на: Sat Nov 10, 2007 5:41 pm Заглавие: |
|
|
добре, то сайтове да си има(в отговор на r2d2)
но аз искам да попитам за още една задачка, ако някой му се занимава:
а0 = 0;
аn = 2an/2 +c
където n≥1 , n=2k; |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Irrefutable Напреднал

Регистриран на: 15 Jul 2007 Мнения: 298 Местожителство: София
    гласове: 5
|
Пуснато на: Sat Nov 10, 2007 6:21 pm Заглавие: |
|
|
HeypaBHobeceH,
[tex]a_{n} = \frac{c* ( (1+\sqrt{q+c} )^{n } - (1+\sqrt{q+c} )^{n } }{ 2*\sqrt{1+c} ) } [/tex] , където n := ln(n);
Много е вероятно някъде да съм сбъркал, защото се получи доста сложно.
Идеята е следната ти имаш че[tex] n = 2^{k} [/tex] А в формулата [tex]a_{n} [/tex]зависи от [tex]a_{n/2}[/tex]Можеш да направиш нова рекурентна формула където
[tex]a_{n} = 2*a_{n-1} + c [/tex]и n е всяко естествено число.
След това да си изразиш с х^2 - х- c , да му намериш корените. Да заместиш в а0 и а1 и в [tex]a_{n} = C_{1}*(x_{1})^{n} + C_{2}*(x_{2})^{n}[/tex]Като заместиш an със a1 и a2 , получаваш система за C1 и C2 решаваш системата получаваш формулата за an. |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
HeypaBHobeceH Начинаещ

Регистриран на: 14 Apr 2007 Мнения: 84
       гласове: 1
|
Пуснато на: Sat Nov 10, 2007 6:53 pm Заглавие: |
|
|
Irrefutable мерси мн!
направи от 2-но по-сложна на пръв поглед задача, задача на 2 реда че дори я разбрах
би ли ми казал само още нещо - какво правим когато вместо константа накрая : an-an-1 - C =0,
имаме : an-an-1 - n=0? |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
Irrefutable Напреднал

Регистриран на: 15 Jul 2007 Мнения: 298 Местожителство: София
    гласове: 5
|
Пуснато на: Sat Nov 10, 2007 7:33 pm Заглавие: |
|
|
| HeypaBHobeceH написа: | би ли ми казал само още нещо - какво правим когато вместо константа накрая : an-an-1 - C =0,
имаме : an-an-1 - n=0? |
Това е сума на числата от 1 до N
И си има формула за сума на аритметична прогресия... |
|
| Върнете се в началото |
|
 |
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети You cannot attach files in this forum Може да сваляте файлове от този форум
|
|