Вицове (на математическа тема)

[Nona]

[Реклама]

[savage309]

[voknid]

[ганка симеонова]

Kак три вектора обърнали в нула един детерминант

Sunday, 11. November 2007, 16:26:42

(руска народна приказка)
В някакво пространство, в някакво
подпространство имало едно време
дадено нормализирано, удобно
подредено семейство юнашки вектори : T1, T2
и ТЗ. Нямали те собствени числа, нито
собствени стойности, а живели
както майка им ги родила. От период до
период, от -n до n работили и
превивали гръб братята на базиса на
богатия Симплекс – експлоататор и
капиталист, който живял целия си живот
по принципа на най-малкото
действие.
Но лош късмет – намразил ги Комплекс –
синът на Симплекс – и започнал да
се подиграва над тях с коплексните си
щуротии: ту една координата
нулира, ту друга. "Няма да имаме мира от
този Комплекс" – решили братята
– "Няма за него никакви ограничения." И
намислили те да обиколят всички
пространства и подпространства,
всички слоеве и многообразия и да
намерят дясна координатна система.
Излезли в чисто потенциално поле и
тръгнали с крачка е/2, накъдето им видят
очите. n вървели, 2n вървели, Зn
вървели... Започнали вече да се срещат
магнитни аномалии. Погледнали
братята – точно пред тях блести
струйно течение със син разрез на гладка
комплексна равнина. Не просто течение,
а завихрено. "Няма ли да половим
малко рибки?" – попитал Т1. "Защо не?" –
отвърнали братята му. Хвърлили
те от горния бряг своята изпитана
ортогонална мрежа. Гледат – в мрежата
сигма-риба се мята и с човешки глас
дума. "Не ме погубвайте, юнаци, ще
ви потрябвам." Пуснали я братята и
продължили нататък.
Много ли, малко ли вървели – повече от
нула и по-малко от безкрайност –
и изведнъж гледат: стои на пътя малък
параметър, от глад плаче. Съжалили
го братята, нахранили го с ядра.
Изведнъж започнал параметърът пред
очите им да расте, а като достигнал
екстремална стойност, поблагодарил
на братята и казал: "Аз ще ви потрябвам."
И пропаднал, като че го е
нямало изобщо. Потъмняло тук небето,
изчезнало слънцето. Понесли се из
пътя листата на Мьобиус, завъртели се
из въздуха уединени вихри; огнени
светкавици разцепвали небесната сфера
на Риман. Огледали се братята,
гледат – до пътя къщичката на Баба Яга.
"Къщичке, къщичке, обърни се към
нас с плюс, а към гората с минус."
Обърнала се къщичката. Влезли в нея
векторите и се зарадвали – стои маса, а
масата цялата отрупана с
най-различни гозби. Наяли се братята и
попитали: "Има ли някой тук?
Обади се!" Гледат – изпод печката
излиза вектор ли, скалар ли, в дробна
верига окован. "Добре дошли, благородни
вектори! Аз съм добрият
магьосник Ади
Аба Ага Коши Мак Лоран. Ето че вече
половин живот стоя тук под
стражата на злата Баба Яга и се мъча да
докажа голямата теорема на
Ферма..." Още не успял той да довърши и
зашумяло и зарезонирало наоколо.
"Да бягаме" – извикал Мак Лоран.
Освободили го братята и хукнали всички
заедно да бягат. Гледат – по небето
лети прекрасната Делта. Ударила се
Делта о земята, застанала на главата си
и се превърнала в Баба Яга:
"Мирише ми... мирише ми на вектор!" А от
братята вече и помен нямало.
Извел Ади Аба братята на геодезична
линия, посочил им пътя към Divgrad,
което ще рече Дивен Град, а той си
тръгнал по своя път. Вървели що
вървели, транслирали се дни и нощи,
изминали половината път. Ала
изневиделица нападнали ги диваци от
племето на Фибоначи, с които
програмистите плашат децата си, и ги
отвлекли в незнайно множество. Но
векторната кръв скалар става ли –
избили ги братята с производни на
динамита и открили, че са изгубили пътя
безвъзвратно като съкратена
дроб. Лутали се, лутали, периоди наред
търсили верния ъгъл и тъкмо се
изморили, гледат – по пътя безкрайна
геометрична прогресия се задава.
"Какво се е случило, добри ми членове?"
– попитал Т2. "Ох, братко" –
отвърнал му (2t+1)-ия член – "нападна ни
злият разбойник Гаус и уби
ирационален брой от нас. А ние сме
мирни поклонници и нямaме опит в
уравнения от такава висока степен."
Разгневили се братята и решили да
накажат злосторника. "Къде живее
гнусният злодеец?" – попитали те (2t+1).
"Далече, много далече, чак в
точката на Лагранж" – отговорил им
тъжно той. Тръгнали братята на път,
стигнали до бърлогата на Гаус. Хванали
разбойника и го накарали да реши
еднозначно система от 5 уравнения с 10
неизвестни. И тук Гаус го ударил
на рев. "Не ме погубвайте, юнаци,
матрицата не е квадратна – как да ги
реша?!" Пожалили го братята, накарали го
да ги упъти към Divgrad и
тръгнали. Много премеждия преживели,
много препятствия диференцирали, но
накрая стигнали до мечтания град.
И се издигнали пред юнаците стените на
града велики така, както расте
графиката на тангенса, когато
аргументът клони към n2. И се разсейвало
от него сияние лъчисто така, както се
разсейват частните суми на
хармоничния ред. Отбили се братята в
кръчмата "При стария Абел",
Обсъдили със стопанина
трансформациите на елиптичните функции и го
ударили на приказки. Разказал им той за
великото нещастие, сполетяло
града. Организирал веднъж управителят
на Divgrad, великият Галоа IV,
инвариантен бал по случай
пълнолетието на дъщеря си – красавицата
Резолвента. Такъв бал не било още имало
в неговата дефиниционна област.
Пристигнал на бала граф Хикс със
самоспрегната каляска, дошъл и княз
Синус със своята Синусоида. Чаровните
звуци на К-мерната музика, която
се изпълнявала от хора на коничните
сечения, придружени от великия тенор
Лобачевски, гладели слуха. Цялата зала
се въртяла в танца "Па dt".
Изведнъж изгаснала светлината,
замятали се по стените фигурите на
Лисажу, изплашили се гостите.
А когато оправили бушоните,
красавицата Резолвента била изчезнала.
Както показало следствието от
теоремата на Болцано, бил я похитил злият
вълшебник Вандермонд. Той се бил
промъкнал на бала като нарушил
условието на Даламбер-Ойлер и направил
подмяна в редовете на стражата.
Разчувствали се братята от разказа на
Абел. И решили те да си сравнят
силите със злия магьосник, да
освободят от скобите му красавицата
Резолвента. Насочили се към
търговските редове на Тейлър, приготвили се,
погадали на Вечния календар и
тръгнали на път.
Бързо се приказка разказва, ала не се
бързо работа върши. Тежките
гранични условия не позволили на
векторите да минат в съседната
накръстлежаща област, населена с
псевдовектори, където господствало
класовото неравенство на
Коши-Буняковски. И по заобиколната линия
излезли в точката на разклонението, на
която било написано: "Тръгнеш ли
надясно, в безкрайността ще отидеш.
Наляво ли тръгнеш, координатите си
няма да събереш. Направо ли тръгнеш, ще
се транспонираш." Замислили се
братята. И отведнъж се появил старият
познат Али Аба Ага Коши Мак Лоран.
"Зная, братя, аз вашите мисли. Тежка
работа сте замислили. Трудно е да
се надвие Вандермонд. Смъртта му е
заключена в детерминант. А този
детерминант се намира в додекаедъра. А
додекаедърът лежи в икосаедъра. А
икосаедърът е здраво, прездраво
вързан за корените на полинома на
Льожандър. Първият възел е обикновен,
вторият – моряшки, а третият
–логаритмичен. А този полином расте в
изолираната точка и не е лесно да
се стигне до нея. Лежи
тя зад околната стена в
пространството на хан Банах. И се пази тя от
чудовище с трансцедентен брой крака и
прякор Декремент. Този детерминант
трябва да се намери и приравни на
нула."
Показал им Али Аба пътя и стигнали по
него братята до границите на
непразно множество, запълнено с
несвиваема течност. Седят, гадаят какво
да правят – не знаят. И отведнъж се
появила сигма-риба. "Ето че ви
потрябвах, млади юнаци!" Превозила ги
тя и им обяснила пътя по-нататьк.
Не смогнали братята два периода да
минат и пътя им преградила вдлъбната
повърхнина от втори род. Опечалили се
векторите. Но застанал пред тях
малкия параметър. "Ето че ви дотрябвах,
братя!" Ударил се той о земята,
разложил се по своите степени и
преминали братята на другата страна. "А
сега," – казал им параметърът –
"вървете по следите на матриците право
до изолираната точка. Намерили братята
следите, гледат и що да видят –
разходимост имат на три страни.
Отправил се всеки в своята посока.
Вървял, вървял Т1 и отведнъж изникнали
пред него неизброимите орди на
хан Банах, всичките (освен може би с
едно изключение) облечени в
Жорданова форма, подстригани а ла
скобка на Поасон. "Ех," – затьжил се
векторът, "няма ги с мен любимите ми
братя! Но нищо, Т1 и сам в полето е
воин." И безстрашно се хвърлил срещу
враговете. А тук и братята дошли
на помощ. Победили неприятеля.
Изведнъж всичко се затресло,
зарезонирало. Разтворила се земята и пред
векторите се появило чудовището
Декремент. Не се уплашили братята,
хвърлили върху него въжен
многоъгълник. Заплело се чудовището и
издъхнало. Намерили братята полинома,
разровили корените, разрязали
възлите, отворили икосаедъра, извадили
додекаедъра, извлекли
детерминанта...и го приравнили на нула.
И дошъл краят тук на злия Вандермонд. И
се появила пред братята
красавицата Резолвента, жива и здрава.
...Което и трябваше да се докаже.

Забележка: Приказката е написана за
случая T=3. Използвайки метода на
пълната математическа индукция,
читателят лесно ще я обобщи за всяко
цяло n>T

[estoyanovvd]

Страхотно е!!! От къде го изрови?!

[ганка симеонова]

[marshal]

От следните математически разсъждения и двата пола ще са щастливи...
Така...

Знаем, че жените изискват пари и време. Тогава:

[tex]Jeni = Pari . Vreme[/tex]

А времето е пари:
[tex]Vreme = Pari[/tex]

[tex]=> Jeni = Pari . Pari = (Pari)^2[/tex]

Но парите са в корена на всички злини. Т.е:

[tex]Pari = \sqrt{Zlo} [/tex]

[tex]=> Jeni= (\sqrt{Zlo})^2 = Zlo [/tex]

А, между другото това доказва едно горно тъждество.

И сега за двойнообидените в тази тема жени, въпреки че не ми е в природата, ще докажа че мъжете са по-голямо зло и от жените.
Мъжете се нуждаят от пари, време, жени и сe*с.

[tex]=> Maje = Pari . Vreme . Jeni . Se*[/tex]

"Времето е пари"...

[tex]=> Maje = Pari . Pari . Jeni . Se*[/tex]

И всички знаем, че мъжете искат жени повече от колкото е възможно, защото те искат се*с повече от колкото могат.
За това:

[tex]Jeni = Se*[/tex]

Вече доказахме, че:
[tex]Jeni = Zlo[/tex]
[tex]=> Zlo = Se*[/tex]

До тук получихме:
[tex]=> Maje = Pari . Pari . Zlo . Zlo = (Pari)^2(Zlo)^2[/tex]

Знаем и че:
[tex]Pari = \sqrt{Zlo} [/tex]

Тогава:
(Pari)^2 = Zlo

[tex]=> Maje = Zlo . (Zlo)^2 = (Zlo)^3[/tex]

А Jeni=Zlo
[tex]=> Maje = (Jeni)^3[/tex]

Т.е. Мъжете са по-голямо зло и от жените.

[martingale]

пича предподава линейно оптимиране и чертае графичното решение, там трябва да се чертае точно, защото иначе не излиза максимумът. Тези задачки се решават с 2-3-4 симплекс таблички, но още явно не го е преподал. Иначе кефи дядката

Хм само не виждам къде са рестрикциите за х1 и х2, това е много важно условие, за да е решим проблема. х1, х2≥0

[Пафнутий]

[marshal]

[Pinetop Smith]

http://www.youtube.com/watch?v=MfgX0fyNeLc

Hillbilly Math

[voknid]

25:5=14
-5
---
20
-20
----
0

[ferry2]

[martosss]

На тая картинка този дедо със стол ли чертае, или на мен ми трябват очила?

[marshal]

[marshal]

Що е то паралелепипед? - Накой, който пипа парите на леля си.



Преподавател:
- Как се намира лице на повърхнина на пирамида?
Студент:
- Аз не се занивам с повърхностна мафия.



Преподавател:
- Как се определя лице на фигура?
Студент:
- Фигурата от политическия или от културния живот?

[marshal]

Смъртта на математиката

Кога на планината снежний връх
зората слънчева огря,
на люляка сред нежний дъх
там Математика умря.

Със сутрешния лъч премина
духът й, кротък и блажен,
и скоро с черна пелерина
пристигна Тангенс натъжен.

След него секанси печални,
дойдоха с пуснати коси
и синуси многострадални
тъжовно лееха сълзи.

На пътната врата стоеше
Триъгълникът в черен фрак,
Котангенсът един държеше
в ръка огромен черен флаг.

Веса Паспалева, 1917

[marshal]

Двама студенти си говорят:
- Как мислиш, математическият анализ наука, ли е?
- Не е, ако беше наука щяха най-напред да го опитват върху животни.

[ferry2]

Нещо интересно и забавно, което открих наскоро. Отнася се за Последната теорема на Ферма:
Из разказа на Артър Порджис:"Дяволът и Саймън Флег"
В "Дявола и Саймън Флег" дяволът моли Саймън Флег да му постави въпрос. Ако дяволът успее да му отговори за 24 часа, той ще вземе душата на Саймън Флег, но ако не успее, трябва да даде на Саймън 100 000$. Саймън поставя въпроса:"Вярна ли е Последната теорема на Ферма?" Дяволът изчезва и се разфучава навсякъде по света, за да поеме всеки къс математика, който някога е бил създаден. На следващия ден той се връща и признава поражението си:

"Ти спечели, Саймън - каза той почти шепнешком, гледайки го с най - голямо уважение, - Даже аз не можах да изуча достатъчно математика за толкова кратко време за толкова трудна задача. Колкото повече математика усвоявах, толкова по - зле ставаше. Нееднозначно разлагане на множители, идеали - пфу! Знаеш ли - каза доверително Дяволът, - че даже най - добрите математици на другите планети, всички те далеч изпреварили вашите, не са я решили? Е, има един хлапак на Сатурн - той прилича на нещо като гъба на кокили, който решава частни диференциални уравнения наум, - дори и той се предаде."

[zaio]

[martin.nikolov]

[Пафнутий]

[zaio]

Интересно е, че по-голямата част от математиците не разбирате от шеги, ти, Станиславе, не правиш изключение .
И не твърдя, че разбирам от литература, къде го прочете ?
Математиката не те ли е научила да боравиш с точни факти?

[estoyanovvd]

Зайо, що не вземеш да се снимаш!!!

[voknid]

Моето предложение за аватар на...

[estoyanovvd]

Що ли не мога да се сетя на кой?!?!?!

[Пафнутий]

[lambar]

един мой съученик беше направил следното съкращение :съкратил косинус и синус и отговора е "ко"

[ганка симеонова]

В лудницата за функционални математици ( всеки математик се мисли за функция) отива лекарят, да провери, дали са се оправили.
Извикал: "Ей, сега ще ви диференцирам" Всички се разбягали, без един.
Лекарят с надежда го пита: "Ти защо не избяга" ( като си мисли, че се възстановил)
"Пука ми на аргумента. Аз съм е на x-та"

[naitsirk]

и Лекарят казал: "Аз диференцирам по y!"