Границите на човешкия разум

[FuckYouAll]

Граничен ли е разумът и способен ли е изобщо на несинтетично истинно познание? Или пък съзнанието притежава безгранични познавателни способности? Как мислите вие математиците като железни рационалисти?

[Реклама]

[quitestupid]

Можеш ли да научиш, мравка на матемика... ?

[zaio]

Мисля, че Schrodinger има предвид хора .

[marshal]

[FuckYouAll]

Аз съм чувал, че процентите варират от 3 до 5. Но въпроса е дали те са способни на познание. Виж хубаво всяка дума от въпроса ми и се постарай да отговориш според него, за да мога да разбера все пак как мислиш...

[quitestupid]

Имах предвид, че всеки биологичен вид е ограничен.

[FuckYouAll]

Ти пак не вникваш. Ограничен откъм какво? Човекът е уникален по своя разум. С това се различава от другите "биологични" индивиди, ако не си забелязал. Въпроса е супер конкретен и никой не отговаря по същество, а мен живо ме интересуват аргументирани мнения, а не хвърлени в пространството думи!

[quitestupid]

Ето ти доказателство ! Щом не ме разбираш си ограничен по някакъв начин от някъде. И спри с Фройд.

[dim]

[FuckYouAll]

Благодаря много за аргументираното мнение!

Но не смяташ ли, че човешкият разум е една ограничена машина, която се опитва да познае нещо непознаваемо-света. Да го познае, означава да го вмести в границите си. а светът е безграничен.

Кант казва: "Когато Галилей пусна да се търкалят по наклонена повърхност топчета с тежест, определена от самия него, или Торичели остави въздуха да поддържа тегло, което предварително си беше помислил, равно на това на един познат на него воден стълб, или когато в още по късно време Щал превърна метали в калк и този отново в метал...Те схванаха, че разумът разбира само това, което сам създава по свой план..."

Шрьодингер: "Никога не сме в състояние да кажем какво точно е и какво точно се случва, а можем само да кажем какво би се наблюдавало при конкретни и индивидуални условия."

Платон може да ти е по близък: "...желаем ли да разберем нещо в чист вид, нужно е да се отделим от тялото и да наблюдаваме тия неща със самата си душа*...за живите то е непостижимо...Чисти и отделени по този начин от неразумноста на тялото, вероятно ще се свържем с подобни на нас същества и чрез самите себе си ще достигнем до знанието за всичко чисто...Защото да се допира чисто с нечисто, боя се, че е непозволено..."

*душа и разум често се схващат като едно

Изваден от контекста, този цитат може да звучи странно, но идеята е, че приживе чиста форма на познание е непостижима, защото мисълта, съзнанието е част от интелигибилния свят (свят на идеи, нематериален), свят в който не сме сега (сетивен). Както и да е, Платон все пак вярва в постигането на знание, но след смъртта.

Идеята на казаното до тук е, дали това което знаем, не е композирано от съзнанието ни по наш план и не е това, което всъщност е, тоест свят за нас и свят изобщо(сам по себе си). Ако е така ние много се самозалъгваме.

[Garoll]

А да си чувал за това:

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн

[FuckYouAll]

[Garoll]

Нищо лично, но от теб ще излезе 1 страхотен журналист.

Импулсивен, първосигнален, заядлив, не разбира от нищо и не си гледа работата.

Този цитат го пуснах, за да видиш какво е мислил 1 човек за безграничните неща, което е доста свързано и с темата.

[FuckYouAll]

Не смяташ ли, че да ми кажеш, че не разбирам от нищо е малко крайно? Случайно да ме познаваш?
Ти може да разбираш от математика (не знам), но 2 неща са сигурни: първо не си прочел какво съм писал по-горе и второ нищо не разбираш от метафизика* (въпроса е метафизичен). Нищо лично!

*Метафизиката не е нищо друго освен философия за най-първите основания на нашето познание.

Като "представител на математическото съсловие"(а целта беше да разбера именно то какво мисли), ме караш да стигна до неприятни изводи. Добре, че единствено dim се намери да каже нещо смислено...всичко останало-брътвеж.

Най-вероятно и тази тема ще бъде заключена!
Нищо, казах си каквото мисля.

[ганка симеонова]

Човешкият мозък ползва една минимална част от капацитета си. Явно, така е редно
Защото, може и е градивен, но историята показва, че може и да е опасен..
Аз може и да се повтарям, но за мен най- важен е въпросът "Защо?". Този въпрос според мен и последствията от неговото задаване са ни довели до тук.
Друг въпрос е вече, доколко цивилизацията, науката, обогатяването на мисълта водят до нещо по- добро?

[ObsCure]

[Дидева]

[dim]

Там е работата, че в повечето случаи математиците са доста дървени филоцофи, а философите са калпави математици. Оттук идва неразбирането и спекулациите с някои основни понятия. А би било много интересно да видя нещо като метафизично тълкование на някои математически проблеми. Сигурен съм, че чрез синтеза на двете науки би се случил доста качествен напредък и разширяване на кръгозора. За жалост сега обществото стимулира профилирането на познанията и ражда малки кончета с капачета, които по-късно стават големи коне с капаци и оцеляването на такива универсалнии умове като Лайбниц и Кант е почти невъзможно в днешни условия. За Платон и Питагор пък да не говорим...

Но аз имам надеждата, че някой ден тези две велики науки, ще обединят усилията си за постигане на едно по-дълбоко разбиране за реалността и за нас самите. Затова призовавам съфорумниците си да не се обиждат, както в тази тема, а да се съюзяват в името на постигането на познание.

[FuckYouAll]

Да кажа на Дидева- нито съм гузен, нито съм гонен

Сега dim

Философията по никакъв начин не може да се бърка в математиката и обратното (сигурен съм, че си нямал това впредвид), но философията дава тласък на науките,защото върви крачка напред. Който твърди обратното, явно не е запознат.

Сега относно калпавите математици и дървените философи. Абсолютно си прав! Има обаче един друг момент. Виж например Алберт Айнщайн (с който така неумело ми спекулираха с изваден от контекста цитат под формата на аргумент) или Нилс Бор, това са хора които носят философията със себе си. Тя дава идеите им, това са представите им и пътя на изследванита им. Ето това е допълващото, за което ти може би загатна. Това би бил тласък, но какво постигаме? Знание ли? Не. Виж отново какво казва Кант (подчертаното с черно)

А кое дава отговор на екзистенциалните въпроси? Сега е време да си кажа и моята теза: "Светът е непознаваем, а разумът граничен", но не защото "мравката"(според някои) не знае математика.

ПП dim, ако се интересуваш "Критика на чистия разум" много ще ти хареса, а Аврелий Августин е направо уникален. Прочети и него. Текста се казва "Времето". На Платон просто, което и да хванеш, си е находка. Основните положения са при Кант, Платон, Августин и Витгенщайн.

[Дидева]

Шрьодерчо, мили, поговорката е абсолютно валидна в твоя случай. Иначе не би се чувствал засегнат от цитираната мисъл на Айнщайн.
Видяхме неимоверния ти стремеж да ни покажеш колко много разбираш от математика, музика, философия... Не е ли време да ни натриеш носовете и в някоя друга област?
Това, че не си седмокласник е повече от очевидно. Това, че посещаваш този форум само за да " блеснеш" с " невероятните" си познания - също. Кой те е наранил толкова много, че да си го изкарваш на всички останали?

[voknid]

Човека, за разлика от всички други живи организми ползува чуждия опит без непосредствен контакт с "автора", даже и след неговата смърт. Така се получава т.н. кумулативен ефект (натрупване) на познание. Достатъчно е да се поуча от опита на другите като го прочета, видя или чуя на запис или някой да ми го разкаже, за да го имам в актива си. Така се печели време за обучение. Затова сме толкова напред във знанията и уменията си. Животните пък за сметка на това имат по-развити вродени природни умения, които им позволяват да оцеляват без много интелект. Кое от 2-те е по-важно - решете сами. И най-важното - колкото и да сме велики, пак си оставаме само един от многото биологични видове, които се нуждаят от няколко простички неща, за да оцелеят като всички останали.

[FuckYouAll]

[Пафнутий]

[dim]

[ганка симеонова]

Schrodinger и dim, евала за хубавата дискусия..
Аз ще кажа, нямам познания по философия- явно и поколението ми е такова, явно и и не ми е предизикван интерес.. По- точно нямам представа от философите. Темата е много хубава. За границите на човешкото познание. Преди няколко поста писах, защото ми стана интересно, но никой не откликна- а мен, това ме интересува..
Има вреда, има и полза от познанието. И ние хората сме привилегировани- с ум, сърце, воля..
Според мен, човшкият ум, възможности теоретично са неограничени, но дали има полза от всичко това?
Има и вреда.. И дали ползата е по- голяма от вредата? И дали е по- добре да има повече полза или повече вреда?
Това ме вълнува.
Предварително се извинявам, ако засегна някой

[FuckYouAll]

Хаха, та какво си говорим, dim. Ти си навътре с нещата, прочел си доста повече, познаваш Платон и Кант и знаеш за котката на Шрьодингер дори, знаеш и неща които преди изобщо не знаех...

Сега на г-жа Симеонова да отговоря, защото наистина я пренебрагнах(аз) малко, докато се нервирам с други неща.

Първо за разискване на този въпрос трябва да се запознаем с някои основни правила в Метафизиката (с главно М):
1)Никога не започваме с даване на понятие, докато в математиката е обратното. В математиката започваме с определението на обекта, а в метафизиката е съвършенно погрешно дефиницията да е първата, до колкото тя е почти винаги последното. В математиката нямаме понятие за предмета, докато не ни го даде дефиницията.
2)Изтъкват се изрично най-вече непосредствените съждения, с оглед на онова в него, коетосме установили най-напред с достоверност

Така, сега малко как седят нещата в природата. Необходими са ни понятия като дух, материя, нематерия, идеи, протяжност, съпротивление, непроницаемост, цяло. Така лека-полека ще заходя към темата и най-накрая ще докажа тезата си, за да не вучи като обява на стълб.

Кант: "...Ще можем да запазим понятието дух само ако си представите, същества* които могат да присъстват, дори в едно изпълнено с материя пространство;значи същества, които нямат сами по себе си признака непроницаемост и, колкото и много да са, те заедно никога не правят едно пъклно цяло.Прости същества от този вид ще бъдат нематериални и, ако носят разум, духове"

*същества- не точно буквално, ами като същности по-скоро.

Вска материя оказва противодействие в изпълнено от нея пространство и затова се нарича непроницаема. Че става така, учи опитът.

Ето сега за какво ви говоря: Кант: "Всеки разумен човек много скоро разбира, че тук свършва човешкото разбиране. Защото само чрез опита може да се узнае, че нещата в света, които ние наричаме материални, такава сила, но не може да се проумее нейната възможност. Ако приема субстанции от друг вид (кулминацията, хора-четете), които присъстват в пространството с други сили, различни от онази движеща сила, чиято последица е непроницаемост, то аз съвсем не мога естествено да мисля in concreto дейност на такива субстанции, които нямат никаква аналогия с моите представи, придобити от опита ми, и когато им отнема свойството да изпълват пространството, в което действат, то аз се отказвам от понятието, чрез което иначе за мене са мислими нещата, които действат върху моите сетива, и от тук с необходимост произтича нещо като немислимост."

Ето, вижте колко интересно и точно го е казъл. И си е признал. Свят сам по себе си- той казва: "Не мога да знам"

Моя трактовка:Ншият разум е абсурден, защото дели света на две-свят за нас и свят сам по себе си!
А светът е какъвто ние го виждаме и не по друг, но това не означава, че не съществува извън нашето съзнание, тъкмо обратното, съществува и това наричаме точно СВЯТ САМ ПО СЕБЕ СИ-непознаваем.

[ганка симеонова]

[shemet]

[rytimid]

[shemet]

debtor_of_death или schrodinger!!! Има ли разлика?!?!?!
Освен това, че веднъж се представя за седмокласник, а друг път - за дванадесетокласник? А кой го знае на колко години е!?!?!