Така дълго отлаганият държавен изпит за зрелост на нашите средношколци най-после е насрочен: на 1 юни по български език и литература, на 3 юни по задължително избрания втори предмет и от 4 до 10 юни по доброволно избрани други изпити. Понеже оценките от матурата ще се зачитат за приемен изпит във висше училище, това ще е един състезателен изпит. Ще бъде ли това състезание честно?
Моето предвиждане, което ще опитам да обоснова, е че матурата неминуемо ще се превърне във фарс, в състезание по надлъгване, заблуда за обществото, облечена в законна опаковка. Това е заложено в Наредба № 3 /17 май 2004 г. за провеждането на матурите, изменена и допълнена през септември 2007 г.
Наистина, внимателният прочит на тази Наредба показва, че съставителите й са мислили за всичко друго, но не и за мерки срещу опорочаване, по-точно срещу измама (преписване) по време на самия изпит. Това е фатален пропуск! И не само защото открай време (откакто има изпити) учениците не смятат преписването за неморално и осъдително, а по-скоро за геройство, демонстрация на безстрашие и висше умение. А защото матурата е пресечна точка на интересите на ученици, учители и просветни деятели. И трите страни съвсем искрено желаят успехът от изпита да е колкото може по-висок и се ужасяват от мисълта обществото да разбере, че зрелостниците всъщност не са узрели. Тази пълна еднопосочност на интереса предполага негласно разбирателство да не се следи чак толкова строго за преписване. А когато се остави една макар и малка възможност („вратичка”) за измама, от нея ще се възползват всички, може би с изключение на най-задръстените. Това показва целият ми учителски опит.
Преписването е особено улеснено при тестов изпит! В теста по математика например само за 3 от общо 28 задачи се иска да запишеш цялото решение. За 20 от задачите трябва само да оградиш с кръгче верния отговор, а за 5 задачи – да запишеш само крайния отговор (едно или няколко числа). Така че отговорите на 25-те задачи биха могли да се запишат на едно миниатюрно листче или пък да се съобщят с един единствен SMS, а проверяващите „писмената” работа (един формуляр) няма как да констатират, камо ли пък да докажат преписване.
В Наредбата не се споменава за санкции при опит за преписване, нито пък за някакви предпазни мерки. Липсва например указание как да бъдат подредени зрелостниците в изпитната зала (класна стая), колко може да е максималният им брой и прочие „подробности”. По същество всичко е оставено в ръцете на директорите на базовите училища (където ще се провеждат изпитите). Според чл.20, ал.2, т.9 областната комисия за матурите „предава на директорите на базовите училища утвърдени списъци с разпределението на квесторите и на зрелостниците…както и изпитните материали, помощните материали, консумативите и докумен-тите”. Макар и не съвсем ясен, този текст навярно означава, че въпросните списъци ще уточнят кой ученик в кое училище ще се яви на матура и кои ще са квесторите за всяко едно от тези училища.
Директорът на базовото училище ще трябва със специална заповед да доуточни разпределението на квесторите „по време и място”, т.е. да конкретизира списъка на зрелостниците за всяка изпитна зала и точно кои ще са им квесторите (чл.23, ал.1). Тази заповед директорът ще трябва да скрие временно в сейф, тъй като според ал.2 огласяването й трябва да стане в деня на изпита.
Можем ли да разчитаме на директорите да осигурят честна игра по време на четирите часа състезание? Според мен не можем. По простата причина, че матурата по същество е най-важният елемент от така дълго прокламираното от министър Вълчев „външно оценяване”, от което ще зависи не само реномето на конкретното училище, но и заплатите на учителите. Не мога да си представя чак толкова глупав директор, който да не разбира, че ако хукне да парира всички опити за измама, може да се окаже единственият глупак, който се е престарал, поради което неговото училище да отиде на последно място по успех.
Остава упованието в педагогическата съвест на учителите-квестори. В текущата си работа учителят непрекъснато – чрез поставените оценки – класира учениците си според знанията. Негови любимци са трудолюбивите ученици и по принцип много трудно се примирява да се толерират преписвачите, които всекидневно му тровят нервите. Едно са обаче текущите оценки, друго е оценката от матура, с която може да се кандидатства във ВУЗ. Учителят-квестор ще е наясно, че всяко усърдие за предотвратяване на преписването ще му донесе големи неприятности – толкова по-големи, колкото е по-малък градът, в който живее. Защото в малкия град не може да има анонимен квестор. Най-подробна информация за неговото „церберско” поведение ще изтече за броени часове. И ще се окаже, че се е сдобил с куп врагове до жив живот: сред съседи и роднини до четвърто коляно по права и съребрена линия, сред лекарското съсловие от МБАЛ-а и Диагностичния център, сред общинските и данъчни чиновници и прочие жизнено важни области, та чак до колектива на кварталния супермаркет. С две думи, неразумното фанатично поведение ще разруши задълго жизнената му среда и може да направи битието му непоносимо. Никой учител не може да си позволи това! Ето защо е сигурно, че и най-вманиаченият квестор ще отстъпи пред здравия разум на колегите си (резониращ на „разума” в самата Наредба) и в крайна сметка ще си позатвори очите за някои „опущения” в организацията на изпита. За да се помогне на „дечицата”, а не да им се разбие бъдещето.
С това стандартните възможности за провеждане на истинска матура се изчерпаха. Аз обаче не обичам критика, която спира на ниво констатация. Затова все пак ще предложа няколко конкретни неща по въпроса:
1. Квесторите задължително да са от друг град. Най-добре е да са от друга област, но от съображения за икономия може да се ограничим с пътуване в рамките на една област. Разпределението на екипите от квестори да се изтегли лотарийно един ден преди изпита, а още по-добре сутринта в деня на изпита (при този вариант изпитът трябва да започне по-късно, например в 9 или 10 часа, за да могат автобусите с квесторите да се придвижат до местоназна-чението им).
1.а. При разпределението на екипите да се избегне „взаимното обслужване” между два града (нашият екип при вас, вашият при нас). Най-добрият вариант е „кръговото движение”: А отива в В, В отива в С, С отива в D, D отива в А.
2. Във всяка изпитна зала (класна стая) да има поравно зрелостници от всички училища в града. По тази начин евентуален „пробив” в организацията (допускане на преписване) ще може да се инкасира по-лесно: много е подозрително възпитаници на всички училища в една зала да покажат значително по-висок успех, отколкото възпитаници на всички училища в друга зала!
Имам още две реплики за конкретни текстове на Наредбата.
Според чл.18, ал.8 при слаба оценка зрелостникът има право да се яви на поправителен изпит, но оценка среден (3) и по-висока е окончателна (не можеш да се явиш за повишаване). Това е недостатък на регламента, но не фатален, защото зрелостникът може да го поправи: ако по време на самия изпит проумее, че не ще може да изкара висока оценка, той може просто да заяви на квесторите, че се отказва, за да му се впише „служебна” двойка, което му дава възможност да се яви на първата поправителна сесия.
По-неприятен е друг пропуск в Наредбата: никъде не е споменато, че за поправителната сесия зрелостникът може да смени задължително избрания предмет за матура (след като на първата матура е разбрал, че знанията му по избрания предмет са недостатъчни). Ако такава възможност не се предвиди, това би било грубо незачитане правата на зрелостника, тъй като неудачно избраният предмет би останал да му тежи като воденичен камък и дори може да го лиши от диплом. (Лошият избор може да е под влияние на учителя, който щедро е раздавал отлични оценки!).
Чл.27, ал.3 от Наредбата разрешава на зрелостника да ползва „линия, пергел, триъгълник, син химикал, молив, гума и непрограмируем калкулатор, ако е разрешено от учебно-изпитната програма”. В публикувана програма по математика не е записано дали е разрешено да се ползва калкулатор. Затова пък в сайта zamaturite.bg в раздел „Въпроси и отговори” е отговорено категорично, че „речници, математически формули и таблици няма да може да се внасят”. В същия сайт е изнесен списък на формулите, които зрелостникът трябва да знае наизуст: 106 формули и две таблици за стойностите на тригонометричните функции с общо 41 клетки.
Това разбира се е много странно, като се има предвид, че за приемните изпити във ВУЗ ползването на справочници (макар и специално одобрени) е разрешено. Странно е, защото би трябвало да е точно обратното: Архитектурно-строителният университет например би трябвало да изисква от кандидат-студентите да знаят наизуст формулите по геометрия (включително по стереометрия), а икономическите ВУЗ изобщо да изхвърлят геометрията от приемния изпит. Средното образование обаче затова се нарича общообразователно, защото целта му е не придобиване на планина от специални знания, а достигане до определено ниво на общите интелектуални способности (умение да се разсъждава). На фона на тази недвусмислена цел принуждаването на бъдещ счетоводител да запомни 106 формули за какви ли не зависимости между отсечки в произволен триъгълник ми прилича на средновековно наказание.
Ще завърша с признанието, че не вярвам някой да се вслуша в мнението на един провинциален учител по математика. Ще ми остане утешението, че съм предвидил превръщането на предстоящата матура в поредния скандал. Защото след оценяване на резултатите ще се окаже, че последните са станали първи!