Блогът за образование

      Под заглавие „Потреблението на ток в страната е скочило около 100-200 мегавата на час заради горещините” радио „Хоризонт” в новините от 11:30 часа днес (29 май) огласи новината:
„Заради топлото време и включените климатици потреблението на ток в страната е скочило с около 100-200 мегавата на час през последните дни. Това каза изпълнителният директор на електроенергийния системен оператор към НЕК Иван Айолов”.
      Това съобщение предизвика любопитството ми, тъй като не е възможно инженер Айолов да не знае мерната единица за потребявана мощност. След малко чухме автентичните му думи: „Потреблението скочи със 100 мегавата”.
      И така – журналистите са „коригирали” електроинженера, като са добавили „на час” след „мегавата”. Тази „поправка” разбира се не случайна, защото съм я чувал сто пъти. Черпейки знанията си по електротехника само от фишовете за плащане на тока, журналистите са твърдо убедени, че щом като плащаме за изразходвани киловатчасове, то навсякъде след мерните единици трябва да се добави „на час”.
      Аз знам, разбира се, че 99 от сто българи за запомнили от физиката само, че Исак Нютон, след като една ябълка му паднала на главата, открил закона за действието и противодействието, според който, ако ти ударят един шамар, трябва да отвърнеш с ритник. От електротехниката са запомнили, че противоположностите се привличат (за секс естествено!) и освен това – че електромерът отчита „колко ток сме изарджили”. Затова електрознанията на нашите водещи журналисти не ме изненадват, но все пак нека им напомня нещо, което учителят им по физика сигурно е повтарял сто пъти:
      Инж. Айолов, мили мои, говори за консумирана мощност, а не енергия! Мощността се измерва във ватове, т.е. джаули за секунда (а не за час!). Така че, казвайки 100 мегавата консумация, всъщност казваме 100 милиона джаула енергия за една секунда.

      Че пак няма да запомните, е сигурно, но поне се вслушайте в съвета ми: никога и по никакъв повод не променяйте нито дума в казаното от специалистите!

      От дългото интервю на просветния министър Вълчев в предаването „На четири очи” на Цветанка Ризова разбрахме най-после колко пари са предвидени за прословутите добавки към заплатите на най-способните учители (стократно споме-навани и дъвкани по време на учителската стачка): добавки ще се дават за допълнителна работа с изоставащите, а също и с особено напредналите ученици. Министър Вълчев разполагал засега с три милиона лева, но можел да намери още някой и друг милион.
Признавам, че тази новина бе голяма изненада за мен. Защото в многократните си изявленията през миналата есен г-н Министърът непрекъснато повтаряше, че чувствително пови-шение на заплатите ще получат най-кадърните учители за ка-чеството на работата им, оценена по множество критерии, един от които ще е външното оценяване. Сега разбираме, че става дума за заплащане на допълнително заработени лектор-ски часове – консултации с изоставащите ученици или кръжоч-на работа с изявените. Но това не е никаква новост! Кръжоците винаги са се заплащали и даже са попълвали недостигащите за норматива часове. А извънредните часове със слабите ученици повече от половин век се вменяваха като задължение за учителите, което се възприемаше като омразна ангария – наказание за онези от нас (най-вече математиците), които са написали двойки.
Сега тези часове щели да се заплащат. Само че сумата от 3 милиона, макар че звучи тежко, разпределена на 100 хиляди учители, прави по 30 лева годишно, т.е. по 7 лекторски часа. За 7 часа да се навакса изоставане, трупано с години, това си е чиста проба демагогия! Но дори бюджетът да предвиди не 30, а 300 милиона за тези лекторски часове, самата идея за допълнителна работа с децата с „пропуски в знанията” е напълно негодна и неприложима на практика. По простата причина, че изоставащите ученици в 99 на сто от случаите изостават по всички предмети, както напредващите пък са силни по всичко.
      Колкото до отличниците, г-н Министърът много уместно отбеляза, че те скучаят в редовните училищни часове. А какво ще стане, когато започнат да посещават кръжок? Ще напреднат още повече в сравнение с връстниците си и скуката в редовните часове ще стане още по-непоносима. Накратко казано, допълните часове не решават проблема нито на изоставащите, нито на изявените ученици.
Истинският, извечният проблем на колективното обучение на подрастващите, прочее, е толкова дълбок и костелив, че никоя държава в света не го е решила. А той се свежда до това, че всяко дете, както всеки възрастен човек, както даже всяко животно има нужда от похвала, от признание за труда му, от поощрение. А при изостаналите ученици точно похвалата липсва.
Ако трябва да сме точни, изоставането започва още в предучилищна възраст. Влизайки в училището, такива деца са поставени пред непосилната за тях задача да следват скоростта, с която върви учебния процес. Докато те още не са осмислили какво пита учителят, другарчетата им са открили отговора и напират с вдигнати ръце. Това разбира се е унизително, то подтиска психиката им, те стават все по-плахи, изоставането започва да се натрупва, докато се стигне до пълно „излизане от коловоза”, когато те не разбират почти нищо от това, което се говори в класната стая (имам предвид часовете по математика и физика). Опитайте се да си представите как бихте се чувствали, ако внезапно попаднете в китайско училище без преводач. Лесно ли ще е за вас да издържите 6 такива часа, преструвайки се, че внимавате, както изисква учителят?
      Всъщност всички проблеми с училищната дисциплина, с насилието по коридорите и в двора през междучасията произтичат от учениците, изхвърлени от учебния процес. Понеже в класната стая тях само ги мъмрят, че нищо не знаят и само пречат на другите, натрупаното огорчение се превръща в силно желание за изява през междучасието, в подсъзнателно озлобление и агресивност към „очилатите зубри” с вечно вдигнатата ръка. Училището е жестоко към изостаналите ученици, а те от своя страна са жестоки към другарчетата си и към учителите. Порочният кръг се затваря.
      Повтарям, в този кръг се върти образованието във всички страни в света. Търси се решението.