Събирайте пари за “Хамър”!
„Искам да работя и да мога да изплатя на близките на пострадалите това, което съм им причинил”- това е казал Стависки след първото заседание на подновеното дело срещу него.Наистина изумителни думи!
Специалният подсъдим, който бе “наказан” от бургаските съдии с условна присъда понеже се бил разкаял, в края на краищата е стигнал до извода, че е длъжен „да изплати” на близките на Петър и Мануела „това, което им е причинил”. А аз се питам – този руснак дали български език още не е научил или шампионското му съзнание е чак дотам деформирано, та наистина смята, че мъката, която е причинил на две майки за погребаното и осакатено дете, може да се изплати с пари?
Нека си припомним точно какво е извършил шампионът оная злокобна лятна вечер. След като обръща две-три големи водки, се качва в тритонния си „Хамър” и натиска педала по панорамния път покрай река Ропотамо. Спират го полицаи заради превишена скорост, но като го разпознават, му прощават както лудото каране, така и дъха на алкохол. Предупреждават го (макар и приятелски) да кара по-внимателно. Фигуристът, поласкан от специалното внимание към персоната му, продължава да плете аксели и тулупи по тясното шосе. В един момент обаче, точно когато е навлязъл в лявата лента, насреща му се оказва друг пътник. Танкът на Стависки помита “Хондата” като перце и я изхвърля толкова надалеч от мястото на удара, че може би и това му постижение е шампионско!
Съдиите ни уверяват, че трагедията така дълбоко е потресла Максим, че сега единствената му мисъл денем и нощем е как да изкупи вината си. Аз обаче някакси не мога да повярвам в покаянието Му. Но както и да завърши това Vip-дело, с чиста съвест бих могъл да кажа:
Събирайте пари за „Хамър”, момчета!
При челен удар, съгласно Закона за запазване на количеството на движение, тежкото тяло почти не променя скоростта и посоката си на движение, а лекото ще бъде изхвърлено в обратна посока. Това означава, че водачът на тежката кола почти няма да почувства удара, а в леката всички пътници ще бъдат смляни, тъй като (по първия принцип на динамиката - поради инерцията) ще се ударят в предната част на колата си със скорост около 150 км/час (40 метра в секунда). Така че при челен удар с лека кола водачът на „Хамъра” може да мине само с уплаха.
И в съда, както се разбра, няма страшно – дори и да е ефективна, присъдата ще е най-много две-три години. При добро поведение ще излезе в края на втората. Все едно една военна служба е изкарал.
А на пострадалите - обезщетение: на Петър - за паметник, на Мануела - за лекарства и инвалидна количка. Голям късмет е извадила, че я е осакатил не кой да е, а световен шампион!