Порочният кръг на взаимната жестокост
От дългото интервю на просветния министър Вълчев в предаването „На четири очи” на Цветанка Ризова разбрахме най-после колко пари са предвидени за прословутите добавки към заплатите на най-способните учители (стократно споме-навани и дъвкани по време на учителската стачка): добавки ще се дават за допълнителна работа с изоставащите, а също и с особено напредналите ученици. Министър Вълчев разполагал засега с три милиона лева, но можел да намери още някой и друг милион.
Признавам, че тази новина бе голяма изненада за мен. Защото в многократните си изявленията през миналата есен г-н Министърът непрекъснато повтаряше, че чувствително пови-шение на заплатите ще получат най-кадърните учители за ка-чеството на работата им, оценена по множество критерии, един от които ще е външното оценяване. Сега разбираме, че става дума за заплащане на допълнително заработени лектор-ски часове – консултации с изоставащите ученици или кръжоч-на работа с изявените. Но това не е никаква новост! Кръжоците винаги са се заплащали и даже са попълвали недостигащите за норматива часове. А извънредните часове със слабите ученици повече от половин век се вменяваха като задължение за учителите, което се възприемаше като омразна ангария – наказание за онези от нас (най-вече математиците), които са написали двойки.
Сега тези часове щели да се заплащат. Само че сумата от 3 милиона, макар че звучи тежко, разпределена на 100 хиляди учители, прави по 30 лева годишно, т.е. по 7 лекторски часа. За 7 часа да се навакса изоставане, трупано с години, това си е чиста проба демагогия! Но дори бюджетът да предвиди не 30, а 300 милиона за тези лекторски часове, самата идея за допълнителна работа с децата с „пропуски в знанията” е напълно негодна и неприложима на практика. По простата причина, че изоставащите ученици в 99 на сто от случаите изостават по всички предмети, както напредващите пък са силни по всичко.
Колкото до отличниците, г-н Министърът много уместно отбеляза, че те скучаят в редовните училищни часове. А какво ще стане, когато започнат да посещават кръжок? Ще напреднат още повече в сравнение с връстниците си и скуката в редовните часове ще стане още по-непоносима. Накратко казано, допълните часове не решават проблема нито на изоставащите, нито на изявените ученици.
Истинският, извечният проблем на колективното обучение на подрастващите, прочее, е толкова дълбок и костелив, че никоя държава в света не го е решила. А той се свежда до това, че всяко дете, както всеки възрастен човек, както даже всяко животно има нужда от похвала, от признание за труда му, от поощрение. А при изостаналите ученици точно похвалата липсва.
Ако трябва да сме точни, изоставането започва още в предучилищна възраст. Влизайки в училището, такива деца са поставени пред непосилната за тях задача да следват скоростта, с която върви учебния процес. Докато те още не са осмислили какво пита учителят, другарчетата им са открили отговора и напират с вдигнати ръце. Това разбира се е унизително, то подтиска психиката им, те стават все по-плахи, изоставането започва да се натрупва, докато се стигне до пълно „излизане от коловоза”, когато те не разбират почти нищо от това, което се говори в класната стая (имам предвид часовете по математика и физика). Опитайте се да си представите как бихте се чувствали, ако внезапно попаднете в китайско училище без преводач. Лесно ли ще е за вас да издържите 6 такива часа, преструвайки се, че внимавате, както изисква учителят?
Всъщност всички проблеми с училищната дисциплина, с насилието по коридорите и в двора през междучасията произтичат от учениците, изхвърлени от учебния процес. Понеже в класната стая тях само ги мъмрят, че нищо не знаят и само пречат на другите, натрупаното огорчение се превръща в силно желание за изява през междучасието, в подсъзнателно озлобление и агресивност към „очилатите зубри” с вечно вдигнатата ръка. Училището е жестоко към изостаналите ученици, а те от своя страна са жестоки към другарчетата си и към учителите. Порочният кръг се затваря.
Повтарям, в този кръг се върти образованието във всички страни в света. Търси се решението.