Блогът за образование

      Така дълго отлаганият държавен изпит за зрелост на нашите средношколци най-после е насрочен: на 1 юни по български език и литература, на 3 юни по задължително избрания втори предмет и от 4 до 10 юни по доброволно избрани други изпити. Понеже оценките от матурата ще се зачитат за приемен изпит във висше училище, това ще е един състезателен изпит. Ще бъде ли това състезание честно?
      Моето предвиждане, което ще опитам да обоснова, е че матурата неминуемо ще се превърне във фарс, в състезание по надлъгване, заблуда за обществото, облечена в законна опаковка. Това е заложено в Наредба № 3 /17 май 2004 г. за провеждането на матурите, изменена и допълнена през септември 2007 г.
      Наистина, внимателният прочит на тази Наредба показва, че съставителите й са мислили за всичко друго, но не и за мерки срещу опорочаване, по-точно срещу измама (преписване) по време на самия изпит. Това е фатален пропуск! И не само защото открай време (откакто има изпити) учениците не смятат преписването за неморално и осъдително, а по-скоро за геройство, демонстрация на безстрашие и висше умение. А защото матурата е пресечна точка на интересите на ученици, учители и просветни деятели. И трите страни съвсем искрено желаят успехът от изпита да е колкото може по-висок и се ужасяват от мисълта обществото да разбере, че зрелостниците всъщност не са узрели. Тази пълна еднопосочност на интереса предполага негласно разбирателство да не се следи чак толкова строго за преписване. А когато се остави една макар и малка възможност („вратичка”) за измама, от нея ще се възползват всички, може би с изключение на най-задръстените. Това показва целият ми учителски опит.
      Преписването е особено улеснено при тестов изпит! В теста по математика например само за 3 от общо 28 задачи се иска да запишеш цялото решение. За 20 от задачите трябва само да оградиш с кръгче верния отговор, а за 5 задачи – да запишеш само крайния отговор (едно или няколко числа). Така че отговорите на 25-те задачи биха могли да се запишат на едно миниатюрно листче или пък да се съобщят с един единствен SMS, а проверяващите „писмената” работа (един формуляр) няма как да констатират, камо ли пък да докажат преписване.
      В Наредбата не се споменава за санкции при опит за преписване, нито пък за някакви предпазни мерки. Липсва например указание как да бъдат подредени зрелостниците в изпитната зала (класна стая), колко може да е максималният им брой и прочие „подробности”. По същество всичко е оставено в ръцете на директорите на базовите училища (където ще се провеждат изпитите). Според чл.20, ал.2, т.9 областната комисия за матурите „предава на директорите на базовите училища утвърдени списъци с разпределението на квесторите и на зрелостниците…както и изпитните материали, помощните материали, консумативите и докумен-тите”. Макар и не съвсем ясен, този текст навярно означава, че въпросните списъци ще уточнят кой ученик в кое училище ще се яви на матура и кои ще са квесторите за всяко едно от тези училища.
      Директорът на базовото училище ще трябва със специална заповед да доуточни разпределението на квесторите „по време и място”, т.е. да конкретизира списъка на зрелостниците за всяка изпитна зала и точно кои ще са им квесторите (чл.23, ал.1). Тази заповед директорът ще трябва да скрие временно в сейф, тъй като според ал.2 огласяването й трябва да стане в деня на изпита.
      Можем ли да разчитаме на директорите да осигурят честна игра по време на четирите часа състезание? Според мен не можем. По простата причина, че матурата по същество е най-важният елемент от така дълго прокламираното от министър Вълчев „външно оценяване”, от което ще зависи не само реномето на конкретното училище, но и заплатите на учителите. Не мога да си представя чак толкова глупав директор, който да не разбира, че ако хукне да парира всички опити за измама, може да се окаже единственият глупак, който се е престарал, поради което неговото училище да отиде на последно място по успех.
      Остава упованието в педагогическата съвест на учителите-квестори. В текущата си работа учителят непрекъснато – чрез поставените оценки – класира учениците си според знанията. Негови любимци са трудолюбивите ученици и по принцип много трудно се примирява да се толерират преписвачите, които всекидневно му тровят нервите. Едно са обаче текущите оценки, друго е оценката от матура, с която може да се кандидатства във ВУЗ. Учителят-квестор ще е наясно, че всяко усърдие за предотвратяване на преписването ще му донесе големи неприятности – толкова по-големи, колкото е по-малък градът, в който живее. Защото в малкия град не може да има анонимен квестор. Най-подробна информация за неговото „церберско” поведение ще изтече за броени часове. И ще се окаже, че се е сдобил с куп врагове до жив живот: сред съседи и роднини до четвърто коляно по права и съребрена линия, сред лекарското съсловие от МБАЛ-а и Диагностичния център, сред общинските и данъчни чиновници и прочие жизнено важни области, та чак до колектива на кварталния супермаркет. С две думи, неразумното фанатично поведение ще разруши задълго жизнената му среда и може да направи битието му непоносимо. Никой учител не може да си позволи това! Ето защо е сигурно, че и най-вманиаченият квестор ще отстъпи пред здравия разум на колегите си (резониращ на „разума” в самата Наредба) и в крайна сметка ще си позатвори очите за някои „опущения” в организацията на изпита. За да се помогне на „дечицата”, а не да им се разбие бъдещето.
      С това стандартните възможности за провеждане на истинска матура се изчерпаха. Аз обаче не обичам критика, която спира на ниво констатация. Затова все пак ще предложа няколко конкретни неща по въпроса:
      1. Квесторите задължително да са от друг град. Най-добре е да са от друга област, но от съображения за икономия може да се ограничим с пътуване в рамките на една област. Разпределението на екипите от квестори да се изтегли лотарийно един ден преди изпита, а още по-добре сутринта в деня на изпита (при този вариант изпитът трябва да започне по-късно, например в 9 или 10 часа, за да могат автобусите с квесторите да се придвижат до местоназна-чението им).
      1.а.  При разпределението на екипите да се избегне „взаимното обслужване” между два града (нашият екип при вас, вашият при нас). Най-добрият вариант е „кръговото движение”: А отива в В, В отива в С, С отива в D, D отива в А.
      2. Във всяка изпитна зала (класна стая) да има поравно зрелостници от всички училища в града. По тази начин евентуален „пробив” в организацията (допускане на преписване) ще може да се инкасира по-лесно: много е подозрително възпитаници на всички училища в една зала да покажат значително по-висок успех, отколкото възпитаници на всички училища в друга зала!
      Имам още две реплики за конкретни текстове на Наредбата.
      Според чл.18, ал.8 при слаба оценка зрелостникът има право да се яви на поправителен изпит, но оценка среден (3) и по-висока е окончателна (не можеш да се явиш за повишаване). Това е недостатък на регламента, но не фатален, защото зрелостникът може да го поправи: ако по време на самия изпит проумее, че не ще може да изкара висока оценка, той може просто да заяви на квесторите, че се отказва, за да му се впише „служебна” двойка, което му дава възможност да се яви на първата поправителна сесия.
      По-неприятен е друг пропуск в Наредбата: никъде не е споменато, че за поправителната сесия зрелостникът може да смени задължително избрания предмет за матура (след като на първата матура е разбрал, че знанията му по избрания предмет са недостатъчни). Ако такава възможност не се предвиди, това би било грубо незачитане правата на зрелостника, тъй като неудачно избраният предмет би останал да му тежи като воденичен камък и дори може да го лиши от диплом. (Лошият избор може да е под влияние на учителя, който щедро е раздавал отлични оценки!).
      Чл.27, ал.3 от Наредбата разрешава на зрелостника да ползва „линия, пергел, триъгълник, син химикал, молив, гума и непрограмируем калкулатор, ако е разрешено от учебно-изпитната програма”. В публикувана програма по математика не е записано дали е разрешено да се ползва калкулатор. Затова пък в сайта zamaturite.bg в раздел „Въпроси и отговори” е отговорено категорично, че „речници, математически формули и таблици няма да може да се внасят”. В същия сайт е изнесен списък на формулите, които зрелостникът трябва да знае наизуст: 106 формули и две таблици за стойностите на тригонометричните функции с общо 41 клетки.
      Това разбира се е много странно, като се има предвид, че за приемните изпити във ВУЗ ползването на справочници (макар и специално одобрени) е разрешено. Странно е, защото би трябвало да е точно обратното: Архитектурно-строителният университет например би трябвало да изисква от кандидат-студентите да знаят наизуст формулите по геометрия (включително по стереометрия), а икономическите ВУЗ изобщо да изхвърлят геометрията от приемния изпит. Средното образование обаче затова се нарича общообразователно, защото целта му е не придобиване на планина от специални знания, а достигане до определено ниво на общите интелектуални способности (умение да се разсъждава). На фона на тази недвусмислена цел принуждаването на бъдещ счетоводител да запомни 106 формули за какви ли не зависимости между отсечки в произволен триъгълник ми прилича на средновековно наказание.
      Ще завърша с признанието, че не вярвам някой да се вслуша в мнението на един провинциален учител по математика. Ще ми остане утешението, че съм предвидил превръщането на предстоящата матура в поредния скандал. Защото след оценяване на резултатите ще се окаже, че последните са станали първи!

        Където и колкото пъти се спомена за Максим Стависки през петте месеца от злокобната неделна вечер на 5 август 2007, толкова пъти пред името му натъртено и натрапчиво се прикачваше „световният шампион по фигурно пързаляне”. Телевизиите пък, при всяка поредна информация неизменно показваха картина от изпълнения на Стависки и Денкова, с най-красивите и впечатляващи танцови фигури. Такъв маниер на поднасяне на новината разбира се внушава усещане, че става дума за много специална и много ценна за България персона. То бяха интервюта, то бяха папарашки блъсканици, то бяха плачове за наранената психика на шампиона и неговата партньорка…
      Питам се колко човека трябваше да са убити и колко – осакатени за цял живот, за да разглеждаме Стависки не като шампион, сбъркал при тройния аксел, а като шофьор, навлязъл в насрещното платно и предизвикал челен удар?
      Трудно ми е да повярвам, че редакторите на новините не разбират, че в случая „непредумишленото” убийство е извършено не поради миг разсейване или закъснял рефлекс (всеки може да сгреши при шофиране), а поради престъпната безотговорност да се седне пиян зад волана. Защото 1,3 промила алкохол в кръвта означава, че братушката се е качил на мощния си и тежък като танк „Хамър” на две или три големи водки. В тази безумна игра на руска рулетка той е вкарал нищо неподозиращи хора, които не са искали да умират, нито пък да прекарат живота си в инвалидна количка! Поради което квалификацията „престъпник” в случая ни най-малко не е пресилена.
        А може би всички ние – доскорошните граждани на социа-листическа България, сме дълбоко и подсъзнателно привикна-ли с мисълта, че не може без привилегии. Че е напълно естест-вено и приемливо едно и също прегрешение да се тълкува като престъпление, ако е извършено от плебей и като опущение, ако е извършено от патриций.
        Прочее, нека не съдим редакторите на българските медии толкова строго! Те са най-осведомените хора и може би срав-няват случая Стависки с други подобни. Като например един „инцидент” от същия месец август 2007, когато смоленският полицай Румен Башев по време на служебна командировка в “Слънчев бряг” изнасилил непълнолетно момиче, „използ-вайки сила и заплаха”. Сливенският военен съд „наказал” провинилия се пазител на закона  с яко издърпване на ушите: 2 години и 10 месеца условна присъда, с 5-годишен изпитателен срок. Сиреч родопският мъжкар няма да лежи нито ден в затвора, а присъдата би влязла в сила, само ако в следващите 5 години „извърши друго подобно деяние”, т.е. ако изнасили и друго момиче. Съдът навярно е взел под внимание, че за един сексуално зависим мачо в униформа е ужасно тежко наказание цели 5 години да не може никого да изнасили. Тънка работа е съдийската професия!
        В това още веднъж се уверяваме след първото заседание на Бургаския окръжен съд, който не даде ход на делото срещу Стависки поради „неизясненото правно положение” около пострадалата Мануела Горсова. Роднините на 19-годишната Мануела предявили иск за парично обезщетение, което й трябвало за лечение в Израел, даващо някакви шансове да се върне в живота. Съдът отхвърлил иска, тъй като такъв „могло да бъде предявен от самата пострадала или от нотариално упълномощено от нея лице”. Мануела обаче пет месеца след катастрофата все още е в кома и няма как да подпише пъл-номощно. Труден казус!
        На заседанието присъствала и Албена Денкова. Тя била видимо разстроена (независимо от това, че Стависки пред-видливо й прехвърлил всичките си имоти и парични авоари). „Целият процес се отразява зле на мен и на него, както и на семействата, замесени в инцидента”, отронила покрусената шампионка.(Каква хубава дума: „замесени”!). Максим пък измрънкал, че не може да коментира нищо, тъй като „всичко било много трагично”. На самото заседание обаче предложил извънсъдебно споразумение за тригодишна условна присъда.
        От всичко това се изясняват две неща: първо, че спо-менавайки за „трагедия”, Максим е имал предвид не трагедията на Мануела, а себе си като затворник; второ, че и пари не му се дават! Което пък означава, че всичките му приказки за съпричастие със скръбта на роднините на пострадалите са най обикновено лицемерие. Защото в случая единственият начин да помогне (особено пък на Мануела) е да се бръкне в джоба.
        Колкото до затруднението на съда с казуса „съдебен иск от лице в със-тояние на кома”, позволявам си да изкажа моето скромно лаическо мнение:
        Разбрахме, че терминът „състояние на кома” не е записан в никакъв закон. Юриспруденцията обаче е наука с хилядо-летна история и не може да не се съобразява с това, че живият живот е неизмеримо по-сложен от всеки писан параграф. И не може да не е предвидила възможност така наречените „бели петна” в закона да се решават съобразно здравия разум. А той повелява, че исканото обезщетение е нужно на Мануела точно сега (за лечение) и е жив цинизъм то да се отхвърля с чисто формални доводи, докато тя „виси” на границата между живота и смъртта. Задължение на магистратите е да облекат този иск в законосъобразна рамка. Защото отхвърлянето му довежда до истински абсурд: Закононарушителят Стависки получава изгода от това, че е ударил потърпевшата толкова силно, че тя е изпаднала в кома!

      От дългото интервю на просветния министър Вълчев в предаването „На четири очи” на Цветанка Ризова разбрахме най-после колко пари са предвидени за прословутите добавки към заплатите на най-способните учители (стократно споме-навани и дъвкани по време на учителската стачка): добавки ще се дават за допълнителна работа с изоставащите, а също и с особено напредналите ученици. Министър Вълчев разполагал засега с три милиона лева, но можел да намери още някой и друг милион.
      Признавам, че тази новина бе голяма изненада за мен. Защото в многократните си изявленията през миналата есен г-н Министърът непрекъснато повтаряше, че чувствително пови-шение на заплатите ще получат най-кадърните учители за ка-чеството на работата им, оценена по множество критерии, един от които ще е външното оценяване. Сега разбираме, че става дума за заплащане на допълнително заработени лектор-ски часове – консултации с изоставащите ученици или кръжоч-на работа с изявените. Но това не е никаква новост! Кръжоците винаги са се заплащали и даже са попълвали недостигащите за норматива часове. А извънредните часове със слабите ученици повече от половин век се вменяваха като задължение за учителите, което се възприемаше като омразна ангария – наказание за онези от нас (най-вече математиците), които са написали двойки.
      Сега тези часове щели да се заплащат. Само че сумата от 3 милиона, макар че звучи тежко, разпределена на 100 хиляди учители, прави по 30 лева годишно, т.е. по 7 лекторски часа. За 7 часа да се навакса изоставане, трупано с години, това си е чиста проба демагогия! Но дори бюджетът да предвиди не 30, а 300 милиона за тези лекторски часове, самата идея за допълнителна работа с децата с „пропуски в знанията” е напълно негодна и неприложима на практика. По простата причина, че изоставащите ученици в 99 на сто от случаите изостават по всички предмети, както напредващите пък са силни по всичко.
      Колкото до отличниците, г-н Министърът много уместно отбеляза, че те скучаят в редовните училищни часове. А какво ще стане, когато започнат да посещават кръжок? Ще напреднат още повече в сравнение с връстниците си и скуката в редовните часове ще стане още по-непоносима. Накратко казано, допълните часове не решават проблема нито на изоставащите, нито на изявените ученици.
      Истинският, извечният проблем на колективното обучение на подрастващите, прочее, е толкова дълбок и костелив, че никоя държава в света не го е решила. А той се свежда до това, че всяко дете, както всеки възрастен човек, както даже всяко животно има нужда от похвала, от признание за труда му, от поощрение. А при изостаналите ученици точно похвалата липсва.
        Ако трябва да сме точни, изоставането започва още в предучилищна възраст. Влизайки в училището, такива деца са поставени пред непосилната за тях задача да следват скоростта, с която върви учебния процес. Докато те още не са осмислили какво пита учителят, другарчетата им са открили отговора и напират с вдигнати ръце. Това разбира се е унизително, то подтиска психиката им, те стават все по-плахи, изоставането започва да се натрупва, докато се стигне до пълно „излизане от коловоза”, когато те не разбират почти нищо от това, което се говори в класната стая (имам предвид часовете по математика и физика). Опитайте се да си представите как бихте се чувствали, ако внезапно попаднете в китайско училище без преводач. Лесно ли ще е за вас да издържите 6 такива часа, преструвайки се, че внимавате, както изисква учителят?
      Всъщност всички проблеми с училищната дисциплина, с насилието по коридорите и в двора през междучасията произтичат от учениците, изхвърлени от учебния процес. Понеже в класната стая тях само ги мъмрят, че нищо не знаят и само пречат на другите, натрупаното огорчение се превръща в силно желание за изява през междучасието, в подсъзнателно озлобление и агресивност към „очилатите зубри” с вечно вдигнатата ръка. Училището е жестоко към изостаналите ученици, а те от своя страна са жестоки към другарчетата си и към учителите. Порочният кръг се затваря.
      Повтарям, в този кръг се върти образованието във всички страни в света. Търси се решението.