2.5 Упражнения
2.2 Операции с вектори
2.3 Скаларно произведение. Норма
2.4 Афинно пространство
2.5 Упражнения
Съдържание на учебника по линейна алгебра
Нека да сме благодарни на проф. Михаил Константинов за разрешението да четем "Елементи на линейната алгебра: вектори и матрици" online.
Упражнение 2.1 Ще казваме, че в множеството V е определена алгебрична операция *, ако на всеки два елемента а, b
V е съпоставен елемент с = а*b
V. Операцията * може да се нарече сумиране и тогава с се нарича сума на а и b и се означава като с = а + b. Ако операцията * се нарече умножение, то с се нарича произведение на а и b и се означава като с = а х b, или с = а • b, или с = аb (използват се и други означения). Операцията * е комутативна, ако
а * b = b * а
и асоциативна, ако
(а * b) * с = а * (b * с)
за всички а, b, с
V. По-нататък ще предполагаме, че сумирането винаги е комутативно.
Елементът е
V се нарича неутрален относно сумирането (или нулев елемент, или нула), ако за всяко а
V имаме
а + е = а.
Нулевият елемент в множеството V се означава и като ОV.
Елементът i
V се нарича десен неутрален относно умножението (или десен единичен елемент, или дясна единица), ако
аi = а
за всяко а
V. Аналогично се дефинира лявата единица.
Множеството V с една асоциативна операция * се нарича полугрупа. Полугрупата V се нарича група, ако съществува дясна единица i и всеки елемент а
V има десен обратен елемент а-1, такъв че аa-1 = i. Групата V е комутативна, или абелева (Н. Абел, норвежки математик, 1802-1829), ако груповата операция * е комутативна.
Покажете, че:
- ако V е група, то съществува лява единица, съвпадаща с дясната единица i, а за всеки елемент а
V съществува ляв обратен елемент a(-1) (a(-1)a = i), съвпадащ с десния обратен елемент a-1;
- множеството Fn с въведената в него операция на поелементно сумиране е абелева група;
- множеството Nn (т.е., множеството на n-векторите с целочислени елементи) също е абелева група относно поелементното сумиране.
Упражнение 2.2 Нека в множеството F2 е дефинирана операцията plus по формулата
Изследвайте комутативността и асоциативността на тази операция и определете неутралните относно нея елементи. Има ли операцията plus ляв неутрален елемент? Направете същото за операцията, която на стълбовете а = [а1,а2]T, b = [b1,b2]T, взети в указания ред, съпоставя стълба [а1 + b1,а2]T.
Упражнение 2.3 Нека в множеството К с нулев елемент θ са въведени две операции сумиране (+) и умножение (•). Ще казваме, че те се подчиняват на дистрибутивното правило, ако за всеки три елемента λ, μ, ν от К са в сила равенствата
(λ + μ) • ν = λ • ν + μ • ν,
ν • (λ + μ) = ν • λ + ν • μ.
Множеството К с горните две операции се нарича поле ако тези операции са асоциативни, комутативни, свързани са с дистрибутивното правило и всеки ненулев елемент А
K има обратен А-1
К (т.е., К\{θ} е абелева група по умножение).
Покажете, че множествата Q, R, С са полета. Покажете същото за множеството на всички числа от вида λ + μ√2, където λ, μ
Q.
Упражнение 2.4 Нека К съдържа само два елемента 0 и 1. Да определим операциите сумиране и умножение от
0 + 0 = 0, 0 + 1 = 1, 1 + 1 = 0; 0 • 0 = 0, 0 • 1 = 0, 1 • 1 = 1.
Покажете, че К е поле. Може ли да построите поле с три различни елемента? А с n елемента?
Упражнение 2.5 Нека К е поле с нула θ. Покажете, че при λ ≠ θ уравнението λ • ξ = μ има единствено решение ξ = μ • λ-1.
Ако за всяко ненулево λ означим μ/λ = μ • λ-1, докажете, че са в сила зависимостите
α/β + γ/δ = [α • δ + γ • β]/β • δ
и
(α/β) • (γ/δ) = (α • γ)/(β • δ)
Упражнение 2.6 Нека К е поле. Да въведем в Кn (множеството на всички n-вектори а = [ai] с компоненти a
К) събиране и умножение по формулите
а + b = [ai + bi], а • b = [аi • bi].
Поле ли е Кn? Намерете нулата и единицата в Кn.
Упражнение 2.7 Нека V е множество и К е някое от числовите множества Q, R или С. Елементите на V ще означаваме с малки латински букви а, b,..., с, а елементите на К - с малки гръцки букви λ, μ,..., ν. В представените по-нататък формули се предполага, че съответните релации са в сила за всеки набор от вектори и числа.
Двойката (V, К) се нарича линейно пространство (или линеал) над К, ако:
А) Определена е операцията сумиране (+) на два вектора, която на а, b
V съпоставя сумата а + b
V (казваме също, че множеството V е затворено относно сумирането). При това:
А1. Сумирането е комутативно,
а + b = b + а.
А2. Сумирането е асоциативно,
а + (b + с) = (а + b) + с.
АЗ. Съществува неутрален елемент ОV
V относно сумирането (наричан нулев вектор), такъв че
а + ОV = а.
А4. За всеки вектор а съществува противоположен вектор -а, такъв че
а + (-а) = ОV.
Б) Определена е операцията умножение (•) на вектор с число, която на a
V и λ
K съпоставя произведението
λ • а = а • λ
V
(казваме също, че множеството V е затворено относно умножаването с число). При това:
Б1) умножението е асоциативно,
λ • (μ • а) = (λμ) • а.
Б2) Изпълнено е
1K • а = а,
където 1K е единицата в К.
В) Операциите сумиране на два вектора и умножаване на вектор с число удовлетворяват дистрибутивните правила:
B1) λ • (а + b) = λ • а + λ • b.
B2) (λ + μ) • а = λ • а + μ • а.
Покажете, че ОK • а = ОV, където ОK е нулата в К.
Постройте множества в R2 и R3, които са затворени относно умножаването с реално число (такива множества се наричат конуси), но не и относно сумирането на два вектора.
Упражнение 2.8 Постройте множества в R2 и R3, които са затворени относно сумирането, но не и относно умножаването с число.
Упражнение 2.9 Постройте множества в R2 и R3, които са затворени относно сумирането и изваждането (т.е., а + b и а - b принадлежат на съответното множество заедно с a,b), но не и относно умножаването с число.
Упражнение 2.10 Постройте операции от типа (+) и (•) за вектори от R2, за които са в сила всички условия А) - В) с изключение: само на В1); само на В2). Направете същото (изключване на по едно условие) за групите от условия А и Б.
Упражнение 2.11 Двойката (К,К) (вж. упражнение 2.7) е линейно пространство, ако приемем, че сумирането на два век-тора (в случая числа) е сумирането в К, а умножението на вектор с число е умножението в К.
Линейни пространства ли са двойките (V, К), ако:
- К = {λ} и V = {а} са едноелементни множества, като λ + λ = λ, λ • λ = λ и а + а = а, λ • а = а;
- V = С и К = R или К = Q;
- V = R и К = С;
- V = R и K = Q;
- V = Q и K = R или К = С?
Упражнение 2.12 Линейното пространство V над К е крайномерно, ако съществува крайна система от вектори а, b,..., с,
такива че всеки вектор х
V може да се представи като
х = λ • a + μ • b + ...... + ν • c.
В противен случай пространството е безкрайномерно.
Крайномерно ли е пространството (С, R)? Покажете, че линейното пространство (R, Q) (вж. упражнение 2.11) е безkрайномерно.
Упражнение 2.13 Докажете, че условието (2.2) за линейност на f е еквивалентно на условията
f(λа) = λf(а), f(а + b) = f(а) + f(b)
за всички вектори а, b и скалари λ. Покажете, че всяко от последните две условия е съществено, като построите нелинейна функция f, която притежава само първото свойство f(λа) = λf(а), наречено хомогенност, и нелинейна функция f, която притежава само второто свойство f(а + b) = f(а) + f(b), наречено адитивност.
Упражнение 2.14 Докажете неравенството на Коши-Шварц (2.6) в комплексния случай.
Упражнение 2.15 Докажете равенството на Лагранж (френски математик, 1736-1813)
||а||2||b||2 - <а,b>2 =
a,b
Rn,
откъдето впрочем следва и неравенството на Коши-Шварц (2.6) за реални вектори.
Упражнение 2.16 Докажете, че
||а + b||р ≤ ||а||р + ||b||р; а,b
Fn
и
|||а||р - ||b||р| ≤ ||а - b||р; а,b
Fn.
Упражнение 2.17 Нека са дадени положителните числа c1,..., cn. Определете кога всеки от следните три израза определя норма в Fn:
Упражнение 2.18 Нека са дадени нормите ||•||р, ||•||q в Fn. Покажете, че функцията ||•|| : Fn → R+, определена от
||x|| := max{||x||p,||x||q},
cъщо е норма в Fn.
Упражнение 2.19 Нека са дадени нормите ||•||p1,..., ||•||pm в Fn нека ||•||q е норма в Fm. Покажете, че функцията ||•|| : Fn → R+, определена от
||x|| := ||[||x||p1,..., ||x||pm]||q,
е норма в Fn.
Упражнение 2.20 Нека х
Fn. Покажете, че ||x||2 ≤ ||x||1 ≤ √n||x||2,
||x||∞ ≤ ||x||2 ≤ √n||x||2,
2.2 Операции с вектори
2.3 Скаларно произведение. Норма
2.4 Афинно пространство
2.5 Упражнения
Съдържание на учебника по линейна алгебра

