Вектори
2.1 Основни определения
2.2 Операции с вектори
2.3 Скаларно произведение. Норма
2.4 Афинно пространство
2.5 Упражнения
Съдържание на учебника по линейна алгебра
Нека да сме благодарни на проф. Михаил Константинов за разрешението да четем "Елементи на линейната алгебра: вектори и матрици" online.
Понятията вектор и линейно (или векторно) пространство са фундаментални в линейната алгебра. Те са възникнали като обобщение на съответните понятия в класическата геометрия на равнината и пространството. При това в качеството на основни са приети операциите
(а) умножаване на вектор с число, и
(б) сума на два вектора.
Резултатът от тези операции отново е вектор от същия вид.
Множество от елементи, наречени вектори, за които резултатът от горните две операции е отново вектор от същото множество, се нарича линейно, или векторно пространство. При това се предполага, че са в сила някои допълнителни условия, свързващи умножението и сумирането на числа с операциите (а) и (б) (формални определения и примери са дадени в упражнения 2.1-2.3). За едно линейно векторно пространство се употребява и терминът линеал.
В категорията на линейните пространства попадат и обекти, които обикновено не се разглеждат в линейната алгебра, например множеството на всички числови функции, определени в даден интервал. В тази книга се интересуваме главно от вектори и операции в т.нар. крайномерни векторни пространства, които са и основният предмет на дисциплината „Линейна алгебра" (безкрайномерните пространства обикновено се разглеждат в анализа). Векторите в такива пространства се представят чрез наредени крайни съвкупности от числа (елементи на вектора), при което умножението на вектор с число и сумирането на два вектора се извършват поелементно. За удобство елементите на вектора се разполагат графично във вид на стълб или на ред.
Нека n
N е зададено число. Да означим с Rn множеството на стълбовете от вида
(2.1) 
където ai
R. Обектът а се нарича n-мерен реален вектор-стълб (или вектор-колона) с елементи (или компоненти) ai. Аналогично се дефинират n-мерни комплексни вектор-стълбове, при които елементите ai са комплексни числа.
Множеството Rn се нарича n-мерно реално координатно пространство. Аналогично се определя n-мерното комплек-сно координатно пространство Cn.
Наредената n-орка
b = [b1, b2,... , bn],
където bi са реални или комплексни числа, се нарича n-мерен вектор-ред.
Видът на вектора (стълб или ред) и броят на елементите му определят неговия размер. Така например два вектора имат еднакъв размер, ако и двата са стълбове (или и двата са редове) и имат еднакъв брой елементи. Казва се още, че векторът-стълб с n елемента има размер n х 1, а векторът-ред с n елемента има размер 1 х n.
Вектор, всичките елементи на който са равни на нула, се нарича нулев вектор и се бележи с 0. Ако е необходимо, нулевият n-мерен вектор-стълб се означава с 0n.
Пример 2.1 При n = 1 имаме R1 = R, т.е., едномерните реални вектори са просто реалните числа. При n = 2 пространството R2 е познатата ни равнина, а при n = 3 пространството R3 е тримерното пространство, в което живеем. При n > 3 говорим за многомерно пространство.
Векторите обикновено се означават с малки латински букви, а елементите им - със същата буква и долен индекс, показващ номера на елемента. За краткост при векторите ще използуваме и означенията а = [ai], където i=1,...,n и даже а = [ai] когато размерът на a e ясен от контекста или пък е без значение. Елементът xi на вектора х се означава още и като (х)i.
2.2 Операции с вектори
2.3 Скаларно произведение. Норма
2.4 Афинно пространство
2.5 Упражнения
Съдържание на учебника по линейна алгебра

