Глава 15
МАТРИЧНИ ФУНКЦИИ
Нека да сме благодарни на проф. Михаил Константинов за разрешението да четем "Елементи на линейната алгебра: вектори и матрици" online.
15.1 Основни определения
В редица практически задачи се налага да се пресметне изразът ƒ(А), където А е квадратна матрица.
Нека например е дадено векторното диференциално уравнение
х'(t) = Ах(t)
с начално условие x(0) = x0 където х : R → Сn е търсената векторна функция, А
Сn x n е зададена матрица и x0
Сn е зададен начален вектор. Решението на тази задача може да се запише във вида
х(t) = ехр(At)x0,
където т.нар. матрична експонента ехр(А) (означавана още като еA) се определя като сумата на сходящия матричен ред
В скаларния случай а
С изразът ехр(а) = еа е стандартната експонента.
В общия случай дефинирането на матрична функция на матричен аргумент не е проста задача.
Нека D
С е област (отворено и свързано множество) и ƒ : D → С е аналитична комплексна функция. Нека освен това z0 е фиксирана точка от I). Тогава в околност на х0 стойностите на функцията / могат да се представят чрез сходящия степенен ред
(1)
Нека ρ = ρ(z0) е радиусът на сходимост на реда (1).
Да предположим, че А
Fn x n е фиксирана матрица. Тогава за всяка матрица А
Fn x n такава че ||А — А0|| ≤ ρ имаме
spect(А - А0)
D
и можем да определим матричния израз ƒ(А) чрез сходящия матричен ред
По-нататък без ограничаване на общността ще приемем, че А0 = 0.
Ще отбележим също така, че ако
ƒ(z) = g(z)/h(z)
където g и h са аналитични функции в околност на началото, то при достатъчно малки по норма матрици А можем да определим израза
ƒ(A) = g(A)(h(A))-1 = (h(A))-1g(A).
Пример 15.1 Нека при х ≠ 0,5 изразът ƒ(z) е определен от
Тогава за всяка матрица А
Fn x n, такава че 0,5 ∉ spect(А), можем да определим матричния израз
ƒ(А) = (3In + А)(In - 2А)-1 = (In - 2А)-1(3In + А).
Описаният способ за дефиниране на матричен израз ƒ(А)
Fn x n, A
Fn x n, въз основа на скаларния израз ƒ(z)
F, z
F, се нарича заместване „А-вместо-z". Строги определения на матрична функция на матричен аргумент ƒ : Fn x n → Fn x n са дадени в следващата секция.
15.2 Пресмятане на матрични функции
Да предположим, че комплексната функция ƒ е аналитична в областта D
С, оградена от контура γ, и е непрекъсната върху γ. Нека освен това за някоя матрица А
Fn x n е изпълнено spect(А)
D. Тогава можем да определим матрицата
където интегрирането се извършва поелементно. Последният израз е матрична версия на знаменитата интегрална формула на Коши.
Съгласно горната дефиниция, ако А = UΛU-1, където U
GL(n,F), то
ƒ(А) = Uƒ(A)U-1.
Също така, ако
Λ = diag(Λ1,...,Λp)
е блочно диагонална матрица с диагонални блокове Λ1,...,Λp, то
ƒ(Λ) = diag(ƒ(Λ1),...,&fonf;(Λp)).
Да предположим сега, че Λ е комплексната жорданова форма на матрицата А. Тогава всеки блок Λk е или скалар Λk = λ, λ
spect(А), при което
ƒ(Λk) = ƒ(λ),
или m х m матрица (m > 1) от вида
Матрицата J може да се запише като
J = λIm + Nm,
където Nm е матрица с елементи (Nm)i,j = δi,j-1 (тук δi,j е символът на Кронекер, равен на 0 при i ≠ j и на 1 при i = j).
Когато s ∉ spect;(J) имаме
(sIm - J)-1 =
Оттук и от интегралната формула на Коши следва
Като вземем предвид, че (Nkm)i,j = δi,j-k получаваме
В частност, ако матрицата А е диагонализируема,
A = Udiag(λ1,...,λn)U-1, (2)
то
ƒ(А) = Udiag(ƒ(λ1),...,ƒ(λn))U-1. (3)
Нека освен това
U = [u1,...,un], U-1 = [v1,... ,vn]*.
Тогава от (3) следва
ƒ(A) =
15.3 Конкретни матрични функции
Когато матрицата А
F n x n е диагонализируема и m > 1 е натурално число, то можем да определим максимум mn на брой m-ти корени на А по формулата
А1/m = Udiag(λ1/m1,...,λ1/mn)U-1.
Тук всяко λ1/mk пробягва m-те (комплексни) корена на числото λ1/m1.
Когато матрицата А е комплексна ермитова (реална симетрична) неотрицателно определена имаме λk ≥ 0 и можем да определим неотрицателно определения квадратен корен
А1/2 = Udiag(λ1/21,...,λ1/2n)U*, λ1/2k ≥ 0.
В предишната секция беше определена показателната матрична функция
Аналогично се определят матричният синус
и матричният косинус
Когато спектърът на А
Fn x n лежи в отворения единичен кръг в комплексната равнина можем да определим и функцията
Трябва да се има предвид, че горните формули, основани на жордановата канонична форма на A, не са подходящи за реализация в крайна аритметика [19]. Причината за това е, че в общия случай малки грешки (например от закръгляне) могат да променят жордановата структура на матрицата. Дори в случая (2), (3) на диагонализируема матрица грешките в изчислените собствени стойности λk на А могат да са от порядъка на eps cond(U), където ерs е мярката на закръгляне на крайната аритметика, а cond(U) = ||U||||U-1||.
По принцип може да се очаква, че когато матрицата А има прост спектър, но (поне две) близки собствени стойности и/или големи извъндиагонални елементи, задачата за нейната диагонализация ще се натъкне на изчислителни трудности.
15.4 Упражнения
Упражнение 15.1 Нека А е квадратна матрица и ƒ е аналитична функция. Покажете, че:
- матриците А и ƒ(А) комутират;
- ако матрицата А е горно триъгълна, то и ƒ(А) е горно триъгълна. Вярно ли е обратното? Обобщете този резултат за блочно триъгълни матрици.
- ако матрицата А е комплексна ермитова (реална симетрична), то и ƒ(А) е комплексна ермитова (реална симетрична). Вярно ли е обратното?
Fn x n. Покажете, че
ехр(A + В) = ехр(A)ехр(B)
точно когато АВ = ВА.
Упражнение 15.3 Нека А,В
Fn x n. Покажете, че
sin(А + В) = sin(А) cos(В) + cos(А) sin(B)
и
cos(A + В) = cos(А) cos(В) - sin(А) sin(В)
точно когато АВ = ВА.
Упражнение 15.4 Въведете матрични аналози на функциите тангенс и котангенс и на техните обратни функции чрез степенни редове, като определите съответните области на сходимост. Направете същото за хиперболичните синус, косинус, тангенс и котангенс и за техните обратни функции.
Упражнение 15.5 Изведете матрични аналози (за комплексни матрици) на зависимостите между тригонометричните и хиперболичните функции в комплексната област.
Упражнение 15.6 Докажете, че ако а, b
R, то
Упражнение 15.7 Като използвате резултата от упражнение 15.6 пресметнете ехр(К) когато К е реален жорданов блок от втори тип.
Упражнение 15.8 Покажете, че ако матрицата А е комплексна антиермитова (реална антисиметрична), то матрицата exp(А) е унитарна (ортогонална).
Упражнение 15.9 Покажете, че
точно когато спектърът на матрицата А лежи в лявата отворена комплексна полуравнина.
Упражнение 15.10 Покажете, че
точно когато спектърът на матрицата А лежи в централния отворен единичен кръг в комплексната равнина.
Упражнение 15.11 Докажете, че ако J := λIm + Nm, то
Упражнение 15.12 Покажете, че за матричните синус и косинус са в сила зависимостите
соs(2А) = 2соs2(А) - I, sin(2А) = 2sin(А) cos(А).
Упражнение 15.13 Да разгледаме матричното диференциално уравнение
Х"(t) + АХ(t) =0
с начални условия
Х(0) = Х0, Х'(0) = Х'0,
където X : R → Fn x m е търсеното решение, Х0,Х'0
Fn x m са зададени матрици и A
Fn x n е комплексна ермитова (или реална симетрична) положително определена матрица. Покажете, че
Х(t) = cos(tА1/2)Х0 + А-1/2sin(tА1/2)Х'0.
Упражнение 15.14 Нека А
Fn x n е зададена матрица, а функцията [t0,t1] → Fn x n, зададена от t → ƒ(tA), е четирикратно диференцируема. Да разгледаме задачата за приближено пресмятане на интеграла
Y := ∫t1t0 ƒ(tA)dt,
зададен поелементно. По формулата на Симпсън със стъпка h := (t1 — t0)/N имаме
където N > 2 е четно число, а теглата ωk са определени от ωk = 1 когато k = 0 или k = m, ωk = 2 когато 0 < k < N е четно и ωk = 4 когато k е нечетно.
Покажете, че за нормата на грешката е изпълнено

