Елементи на линейната алгебра: вектори и матрици
проф. Михаил Константинов
Всички материали от тези страници са от учебника на проф. Константинов - "Елементи на линейната алгебра: вектори и матрици"
Нека да сме благодарни на проф. Михаил Константинов за разрешението да четем "Елементи на линейната алгебра: вектори и матрици" online.
Съдържание:
- 2 ВЕКТОРИ
- 2.1 Основни определения
- 2.2 Операции с вектори
- 2.3 Скаларно произведение. Норма
- 2.4 Афинно пространство
- 2.5 Упражнения
- 3 МАТРИЦИ
- 3.1 Основни определения
- 3.2 Операции с матрици
- 3.3 Норма на матрица
- 3.4 Упражнения
- 4 ДЕТЕРМИНАНТА
- 4.1 Основни определения и свойства
- 4.2 Явни изрази за детерминанта и перманента
- 4.3 Минори
- 4.4 Упражнения
- 5 ПОДПРОСТРАНСТВА
- 5.1 Основни определения и свойства
- 5.2 Линейна зависимост на вектори
- 5.3 Прави и равнини
- 5.4 Фундаментални подпространства на матрица
- 5.5 Упражнения
- 6 ЕЛЕМЕНТАРНИ ТРАНСФОРМАЦИИ
- 6.1 Уводни бележки
- 6.2 Матрично представян
- 6.3 Привеждане на матрица
- 6.4 Упражнения
- 7 ОРТОГОНАЛНИ И УНИТАРНИ МАТРИЦИ
- 8 ЛИНЕЙНИ УРАВНЕНИЯ
- 9 ЧУВСТВИТЕЛНОСТ НА ЛИНЕЙНИТЕ УРАВНЕНИЯ
- 10 СОБСТВЕНА СТРУКТУРА НА МАТРИЦА
- 11 НОРМАЛНИ МАТРИЦИ
- 12 ИТЕРАЦИОННИ МЕТОДИ ЗА ЛИНЕЙНИ УРАВНЕНИЯ
- 13 УНИТАРНИ ДЕКОМПОЗИЦИИ
- 13 УНИТАРНИ ДЕКОМПОЗИЦИИ - 2 част
- 14 ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА КРОНЕКЕР
- 15 МАТРИЧНИ ФУНКЦИИ
1.3 Основни означения
Навсякъде в учебника ще използуваме следните означения за някои числови множества:
N = {1,2,...} - множеството на натуралните числа;
Z = {..., -2, -1,0,1, 2,...} - множеството на целите числа и нулата;
Q = {р/q : р
N, q
N} - множеството на рационалните числа;
R = (-∞, +∞) - множеството на реалните числа;
С = {α + βi : &qalpha;, β
R} - множеството на комплексните числа, i = √-1.
Между горните множества съществуват следните включвания:
N
Z
Q
R
C.
Когато представените резултати са в сила за вектори и матрици както с реални, така и с комплексни елементи, ще използуваме означението F за което и да е от множествата R или С.
Използвани са и следните специални означения:
Fmхn - Пространството на матриците с размер m х n и с елементи от множеството F, Fm = Fmx1;
In - единичната n х n матрица;
diag(λ1,..., λn) - диагонална матрица с елементи λi, по диагонала;
е1, e2, ... - стълбовете на единичната матрица;
АТ - транспонираната матрица на матрицата А;
А - комплексно спрегнатата матрица на матрицата А;
АH = АT - ермитово спрегнатата матрица на матрицата А;
А* = АT когато матрицата А е реална;
А* = АH когато матрицата А е комплексна;
А-1 - обратната матрица на неособената матрица А;
Аt - псевдообратната матрица на матрицата А;
det(А) - детерминантата на квадратната матрица А;
per(A) - перманентата на матрицата А;
tr(А) - следата на матрицата А;
rank(A) - рангът на матрицата А;
spect(A) - спектърът на квадратната матрица А, т.е., на-борът от собствените й стойности λi(А) с отчитане на алгебричните им кратности;
λmax(A) и λmin(А) - най-голямата и най-малката собствени стойности на комплексната ермитова (или реалната симетрична) матрица А;
σ1(А) ≥ ... ≥ σn(А) > 0 - сингулярните стойности на мат-рицата А от ранг r ≥ 1;
σmax(А) = σ1(А) и σmin(А) = σr(А) - най-голямата и най-малката положителни сингулярни стойности на матрицата А от ранг r ≥ 1;
χA(λ) - характеристичният полином на квадратната матрица А;
μA(λ) - минималният полином на квадратната матрица А;
|| • || - норма в линейно (векторно) пространство;
сA = ||А||.||Аt|| - числото на обусловеност на матрицата от пълен ранг А;
Rg(A) - образът на матрицата А;
Кеr(А) - ядрото на матрицата А;
vес(А) - стълбовата векторизация на матрицата А;
L
- ортогоналното допълнение на подпространството L;
dim(L) - размерността на (под)пространството L;
L ∩ М - сечението на подпространствата L и М;
L + М - сумата на подпространствата L и М;
L ⊕ М - пряката сума на подпространствата L и М;
А ⊗ В - кронекеровото (тензорното) произведение на матриците А и В;
А ⊕ В - кронекеровата сума на матриците А и В;
GL(n, F) - групата на неособените n х n матрици над полето F;
U(n) - групата на комплексните n х n унитарни матрици;
O(n,F) - групата на ортогоналните n х n матрици над полето F;
еps - мярката на закръгляне на използваната машинна (крайна) аритметика, в която са реализирани съответните матрични алгоритми. При някои допълнителни ограничения скаларните операции в такава аритметика се извършват с относи-телна грешка, ненадвишаваща ерs.
Символът := означава „равно по определение". Определяемите термини са дадени в курсив.
1.4 Благодарности
Обикновено в края на всеки увод авторът благодари на някого за нещо. Най-често това е машинописката, която така прекрасно е напечатала ръкописа. В този случай аз няма да благодаря на машинописката, защото сам съм набирал ръкописа с помощта на компютърната система LATEX, предназначена за математически текстове. Така за съжаление отговорността за евентуалните печатни грешки3 е лично моя.
Всякакви критични бележки по книгата ще бъдат приети с благодарност на адрес: М. Константинов, УАСГ, бул. „Хр. Смирненски" 1, 1421 София, както и на електронния ми адрес mmk_fte@uacg.acad.bg.
Направи нова страница
Изпратете материали(програми), свързани с математиката на:











